Георги Гривнев

СТАРЦИ

Натежали от мисли и време,
натежали - с пълен клас,
те вървят. Накъде ли?
И се питат: „Добре ли живях?”

Никой вече не ги чака.
Те пък чакат - търпеливи -
добра дума, среща добра.
И от малко са щастливи.

Рано стават - да не изпуснат изгрева.
Не се насищат на красота.
Рано си лягат, стъмват баирите.
Пада залезът в меко възглаве.

И през болести и изпитания
там, в самото дъно на очите им,
все още наедрява една сълза
за внучета и за нещо отминало.

***
Обичам цигулката,
защото плаче -
от мъка
и от радост.
Обичам тромпета,
защото буди
и от летаргия,
и за непокорство.
Обичам флейтата,
защото облива с нежност
душата ти клета -
разпъната,
възкръснала
и светла!