КАТО ОРФЕЕВОТО ЦВЕТЕ

Пенка Иванова

Бях в Ропите, когато за първи път чух едно име - непознато за мен, което като Орфеевото цвете е успяло да се съхрани до днес.

И сега когато произнасям, или дочувам нещо за Родопа планина - винаги я свързвам с Орфей, с орфеевото цвете и едно момиченце на име Рада, израснало в тази Свещена планина. Това момиченче ставаше сутрин много рано. Искаше да  посрещне светлината, да послуша песента на славея. И - все се чудеше: „Дали някога Родопа планина е била известна като - Славеева гора, заради славеевите трели?!…” Радето особено бе впечатлена и от нежното, красиво виолетово Орфеево  цвете, което  като нея  - винаги предпочита светлината. Това момиченце от ранна възраст обикна своя роден край.

Родопите са неповторими както за  тази чаровница, така и за всички нас -  родолюбивите българи.

Малката родопчанка обичаше природата. С радост и  желание се включваше в излети със своите другарчета до близката река Черна -  приток на Арда.

Веднъж едно от децата на някой от тези излети подхвърли закачка:

- Рада, да не би да си кръстена на река Арда?

- Възможно е, може писарят да е сгрешил при изготвяне, при оформяне  на документа, просто е разменил редуването на буквите - обади се друго дете.

- Шегичка…! - развеселиха се дечурлигата.

Едно от най-странните места в Родопите, в родния край на тези деца бе скалният масив - феноменът - прочутата скала „Невястата” извисена на левия бряг на реката. Те бяха чували за белия Ангел, който при изгрев Слънце се появява горе на скалите, идваха тук  и си мечтаеха поне за миг да го зърнат.

Но всяко едно от тях беше убедено, че това е възможно - само, ако не върши пакости, успешно прави разлика между доброто и злото и е добронамерено към останалите.

Опиянени от утринната свежест децата спираха до скалата в трепетно очакване, но никога не успяваха да видят този Ангел. Въпреки това,  Рада - като едно от най -любознателните деца в групата, веднъж се доближи до магическата скала и отправи  взор към бъдещето. Точно тук - тя мислено си пожела, като порасне още малко - да стигне до тайните на природата, до знанието и един ден да го предава на подрастващото поколение.

Чудеса не стават, но ще ни се да вярваме в тях!

Мина време…

Девойката вече беше убедена, че благодарение на знанието, което може да получи - ще й се освети пътя, по който трябва да тръгне:  да работи за запазване на българския език сред населението в Родопите. В името на съкровеното желание Рада прие, макар и трудно да й бе: да се раздели с приятелите от детството, с родния край, с най-близките си хора.

Още щом лилавите минзухари набодоха и като свещички се показаха в природата Рада изпревари есента и пое на север. Пребиваването на това слънчево момиче в подбалканските градчета Карлово и Калофер бе съдбовно. Там то разбра, че един народ се възражда чрез просвета. Бе убедено вече, че успехът на всеки - зависи както от качествата на учителя,  от методите, които използва при обучението, така и от  отношението му към децата..

Срещата с учители като Райно Попович и Ботьо Петков помогнаха на нежната родопчанка да се изучи и да осъществи мечтата си от детството -  при излета до чудната скала „Невястата” край река Черна.

През годините Рада Казалийска успя да популяризира и съхрани езика наш - български.

Има ли светлина, има знание, надежда, наука - прогрес…

Всеки от нас почувствал и докоснал се до  някой от безбройните лъчи на светлината, няма как да не се стреми към нея. Един от тези лъчи на светлината е лъчът на поетесата Рада - просветител, учител - добър педагог.

Благодарение на качествата, които притежава - на уменията присъщи на  скромната й личност, Рада Казалийска чрез звучната метода, чрез изговарянето на звуковете самостоятелно - чисто, чрез насочване на  учениците да използват термини, характерни за възрастта си, когато общуват помежду си и съответно с възрастните - успя да утвърди правилен, говорим български език в Родопите. Родолюбец ! Ако по времето на нейната педагогическа практика  съществуваше днешният конкурс „Най-добрия учител на планетата” Рада със сигурност щеше да бъде номинирана.

Но - ето,  дори и в двадесет и първи век, нейното име все още не е забравено от признателните българи. И как да бъде забравено?! Всяка буква от името й -  от всеизвестната символика на азбуката, сякаш е конкретизирана  точно за нея:

Р - символ на решителност

А - в името на просветата, на образованието, на човека

Д - склонност към размисъл, любов към род и Родина

А - чрез светлина - към наука

Р-А-Д-А - личност, която всеотдайно се е отдала и осветявала пътя на подрастващото поколение и днес в приближаващата двеста годишнина от нейното рождение - продължава да свети.

Името на тази неповторима родопчанка е несъкрушимо  -  като онова любимо нейно цвете  от детството й - виолетовото  Орфеево цвете - родопският силивряк, който може да възкръсне след години - дори и от хербарий.

Името на Рада в съзвучие с родопската песен за Дельо хайдутин се носи в ефира и напомня на всеки наш сънародник, независимо къде се намира по света - да съдейства за запазване на българския език.