КАТО ОРФЕЕВОТО ЦВЕТЕ
Бях в Ропите, когато за първи път чух едно име - непознато за мен, което като Орфеевото цвете е успяло да се съхрани до днес.
И сега когато произнасям, или дочувам нещо за Родопа планина - винаги я свързвам с Орфей, с орфеевото цвете и едно момиченце на име Рада, израснало в тази Свещена планина. Това момиченче ставаше сутрин много рано. Искаше да посрещне светлината, да послуша песента на славея. И - все се чудеше: „Дали някога Родопа планина е била известна като - Славеева гора, заради славеевите трели?!…” Радето особено бе впечатлена и от нежното, красиво виолетово Орфеево цвете, което като нея - винаги предпочита светлината. Това момиченце от ранна възраст обикна своя роден край.
Родопите са неповторими както за тази чаровница, така и за всички нас - родолюбивите българи.
Малката родопчанка обичаше природата. С радост и желание се включваше в излети със своите другарчета до близката река Черна - приток на Арда.
Веднъж едно от децата на някой от тези излети подхвърли закачка:
- Рада, да не би да си кръстена на река Арда?
- Възможно е, може писарят да е сгрешил при изготвяне, при оформяне на документа, просто е разменил редуването на буквите - обади се друго дете.
- Шегичка…! - развеселиха се дечурлигата.
Едно от най-странните места в Родопите, в родния край на тези деца бе скалният масив - феноменът - прочутата скала „Невястата” извисена на левия бряг на реката. Те бяха чували за белия Ангел, който при изгрев Слънце се появява горе на скалите, идваха тук и си мечтаеха поне за миг да го зърнат.
Но всяко едно от тях беше убедено, че това е възможно - само, ако не върши пакости, успешно прави разлика между доброто и злото и е добронамерено към останалите.
Опиянени от утринната свежест децата спираха до скалата в трепетно очакване, но никога не успяваха да видят този Ангел. Въпреки това, Рада - като едно от най -любознателните деца в групата, веднъж се доближи до магическата скала и отправи взор към бъдещето. Точно тук - тя мислено си пожела, като порасне още малко - да стигне до тайните на природата, до знанието и един ден да го предава на подрастващото поколение.
Чудеса не стават, но ще ни се да вярваме в тях!
Мина време…
Девойката вече беше убедена, че благодарение на знанието, което може да получи - ще й се освети пътя, по който трябва да тръгне: да работи за запазване на българския език сред населението в Родопите. В името на съкровеното желание Рада прие, макар и трудно да й бе: да се раздели с приятелите от детството, с родния край, с най-близките си хора.
Още щом лилавите минзухари набодоха и като свещички се показаха в природата Рада изпревари есента и пое на север. Пребиваването на това слънчево момиче в подбалканските градчета Карлово и Калофер бе съдбовно. Там то разбра, че един народ се възражда чрез просвета. Бе убедено вече, че успехът на всеки - зависи както от качествата на учителя, от методите, които използва при обучението, така и от отношението му към децата..
Срещата с учители като Райно Попович и Ботьо Петков помогнаха на нежната родопчанка да се изучи и да осъществи мечтата си от детството - при излета до чудната скала „Невястата” край река Черна.
През годините Рада Казалийска успя да популяризира и съхрани езика наш - български.
Има ли светлина, има знание, надежда, наука - прогрес…
Всеки от нас почувствал и докоснал се до някой от безбройните лъчи на светлината, няма как да не се стреми към нея. Един от тези лъчи на светлината е лъчът на поетесата Рада - просветител, учител - добър педагог.
Благодарение на качествата, които притежава - на уменията присъщи на скромната й личност, Рада Казалийска чрез звучната метода, чрез изговарянето на звуковете самостоятелно - чисто, чрез насочване на учениците да използват термини, характерни за възрастта си, когато общуват помежду си и съответно с възрастните - успя да утвърди правилен, говорим български език в Родопите. Родолюбец ! Ако по времето на нейната педагогическа практика съществуваше днешният конкурс „Най-добрия учител на планетата” Рада със сигурност щеше да бъде номинирана.
Но - ето, дори и в двадесет и първи век, нейното име все още не е забравено от признателните българи. И как да бъде забравено?! Всяка буква от името й - от всеизвестната символика на азбуката, сякаш е конкретизирана точно за нея:
Р - символ на решителност
А - в името на просветата, на образованието, на човека
Д - склонност към размисъл, любов към род и Родина
А - чрез светлина - към наука
Р-А-Д-А - личност, която всеотдайно се е отдала и осветявала пътя на подрастващото поколение и днес в приближаващата двеста годишнина от нейното рождение - продължава да свети.
Името на тази неповторима родопчанка е несъкрушимо - като онова любимо нейно цвете от детството й - виолетовото Орфеево цвете - родопският силивряк, който може да възкръсне след години - дори и от хербарий.
Името на Рада в съзвучие с родопската песен за Дельо хайдутин се носи в ефира и напомня на всеки наш сънародник, независимо къде се намира по света - да съдейства за запазване на българския език.
