Добрин Добрев -Финиотис

“Въз основа на писмо N I-3-31798/29.XII.1949 година през януари 1950, излезе постановление N 169 на Министерския съвет, съобразно което на 1 май 1951 година към Комитета за изкуство и култура се създава Държавен ансамбъл за народни песни и танци. Това е първото официално потвърждение, че ще има такъв състав. Като на 1 декември 1949 година до Комитета за наука, изкуство и култура е изпратен кратък материал “Мотиви за създаване на Държавен ансамбъл за народни песни и танци по типа на руския народен хор “Пятницки”.За същото има и нахвърлен ръкопис на Филип Кутев. В запасен също документ се съобщава, че ще се състои конференция за обсъждане въпроса за създаване на българския национален ансамбъл- насрочена на 13 септември 1949 година, 16.00 часа в салона на Дирекцията за музикално творчество и изпълнителско изкуство, на която се канят да дойдат с конкретни предложения: Филип Кутев - ЦД на войската, Марин Големинов, Найден Найденов - Радио София, Андрей Пухлев от КНИК, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Илия Бешков, Райна Кацарова, Иван Качулев и Елена Стоин.”

(”Верую”, Мария Кутева/2001)

Първият (в буквален и преносен смисъл) Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София започва работа на 1 май 1951 година.

Тогава на поредица конкурси биват избрани най-талантливите народни певици, танцьори и оркестранти от цялата страна. Конкурсите са в София с една изключиелно внушителна комисия: Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Димитър Осинин, Иван Кавалджиев, Драган Карапчански и др.

Първите три избрани певици са Йорданка Илиева от село Недялско - Ямболско, знаменитата Вълкана Стоянова от село Люлин - Ямболско и Чародейката на Странджа - Магда Пушкарова от гр. Малко Търново. След това съставът попълват в годините едни от най - ярките ни народни изпълнители, а именно: Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Мария Войнова, Дора Момчева от Добруджа, Стояна Лалова, Елена Запрянова, Янка Танева и Надка Караджова от Тракия, майсторът на кавала - Никола Ганчев, Досю Милков, Илия Димитров, Бойка Присадова, Недялка Керанова, Роза Цветкова, Комна Стоянова, Лиляна Галевска, Руска Божилова, Илия Ризов, Веса Кирева, Никула Говедарова, Иванка Никова, Сидера Николова, Славка Петкова, Анушка Михайлова, Люба Баракова, Веса Бурлакова, Мария Лешкова, Кунка Желязкова, Снежана Борисова и много други, записали имената си в златната история на този състав.

Наред със своя артистичен талант те носят и несметното фолклорно богатство на своите родни места. Всичко останало като теория, организация и т.н. се добавя от Ансамбъла и благодарение на това, той се превръща в една престижна школа за сценично фолклорно изкуство, каквато е и до сега.

Основател и главен художествен ръководител на ансамбъла от неговото основаване е големият български композитор Филип Кутев (1903 - 1982), един от най-добрите познавачи на българската народна музика. Танцовата група се е ръководила от народната артистка - хореограф Маргарита Дикова, работила дълги години в областта на българските народни танци. За диригент е бил привлечен Иван Кавалджиев, за филолог - фолклорист - Мария Кутева.

В едно от интервютата си по БНР Филип Кутев разказва:

„През 1951 г. излезе държавно решение да се създаде фолклорен ансамбъл в България. Повод за това беше хор „Пятницки”, който през 1949 г. гостува у нас и остави голяма следа. Заговори се защо и ние да не основем подобен състав, след като имаме толкова богат фолклор. Осъществяването на идеята и организацията възложиха на мен. Не беше лесно. Реших да събера най-талантливите певици, танцьори и свирачи от всички фолклорни области. След като това беше сторено, дойдоха битовите проблеми, но те също бяха решени. Най-важната задача пред мен беше накъде да водя ансамбъла. Първите участници бяха неквалифицирани. Съвсем умишлено бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, автентични. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от различните региони на България. Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята „стратегическа цел” беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави. За щастие, това се случи без нареждане „отгоре”. От села и градове започнаха да идват при нас, да питат как да организират и те народни хорове и оркестри. Днес те са стотици и вършат много благородно дело - издирват, съхраняват и обработват фолклора на своя роден край. В резултат на появата на ансамбли се създаде още едно движение - на народните събори. Там хората пеят и танцуват така, както са се научили от своите майки и бащи, баби и дядовци. Ние подкрепяме тези събори, живеем с тях. Защото те показват автентичния фолклор, от който ние вечно ще се учим. Той е неизчерпаем, тепърва ще извличаме от него нови и нови идеи.”

Към началото се връща и Мария Кутева, съпруга на известния композитор, негов съмишленик и дългогодишен съратник. Тя е фолклорист и филолог на ансамбъла още от основаването му. Разказът й дава много важни детайли за времето и културната ситуация, в която попада новосъздаденият състaв.

„Много трудно беше в началото. По онова време Филип Кутев все още работеше в ЦДНА (Централен дом на Народната армия), където завеждаше музикалната част. Той убеждаваше своите колеги в необходимостта България да има фолклорен ансамбъл. Тогава вече имаше пиеси, създадени на фолклорна основа. Радвахме се на танцовата драма „Нестинарка” на Марин Големинов. Но това беше музика, написана с академични изразни средства. Най-голям ентусиазъм проявяваха композиторите, които работеха в тази насока - Петко Стайнов, разбира се и Марин.

Един човек, който беше изключително компетентен и дълбоко убеден в стойността на новото начинание, много ни подкрепи, малко след като ансамбълът беше създаден. Това беше композиторът Димитър Ненов. Постепенно съпругът ми убеди държавните институции, от които зависеше всичко. Той пое музикалната част. По негова препоръка Маргарита Дикова стана ръководител на танцовия състав, а Иван Кавалджиев се зае с оркестъра. За костюмите отговаряше Нева Тузсузова. Това беше щастие за ансамбъла, защото тя имаше същото виждане за нещата - да запази стила, но да се съобрази със законите на сцената. Понякога най-интересните качества на фолклорните образци се замъгляват, ако автоматично бъдат пренесени на концертния подиум. Първите песни, които Филип създаде, бяха само за да научи певиците да пеят в хор. Това бяха гласовити момичета без никакво музикално образование. Бяха толкова щастливи да чуят собствените си песни, изпълнени в ансамбъл.”

Свой творчески принос в развитието и утвърждаването на ансамбъла имат и другите негови художествени ръководители:

Иван Кавалджиев, Живка Клинкова, Красимир Кюркчийски, Павлина Бедрова, Кирил Дженев, Мария Кънчева, Михаил Йорданов, Йордан Янакиев, Стефан Драгостинов и други.

Така с течение на времето в репертоара на ансамбъла се появяват такива песни като: „Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Велина буля думаше”, Ряка тече”, “Яна и брайно жътва жънат”, “Янкината песен”, “Мома си вино точеше”, “Засвирил ми е Никола”, „Кажи Ангьо”, „Полегнала е Тодора”, „Планино стара планино”, „Притури се планината”, „Дай си Васе ръчицата”, „Димянинка”, „Прехвръкна птичка”, „Ой калино, червена ябълко”, музикално-танцовите постановки: „Тракийска сватба”, „Еркечки танци”, „Събор в Софийско”, “Трифон Зарезан” и много други произведения, останали със златни букви в музикалната ни съкровищница.

„Това, което направи Филип Кутев, беше огромно уважение към тази култура. Той даде един много висок пример за това, че в тази култура може да се пипа само с чисти ръце. Не знам дали мога да давам прогнози, но считам, че съхраняването на оригиналния фолклор трябва да бъде основната задача на нашата нация. За да могат да се раждат и нови автори, както има много нови музиканти, талантливи композитори, хореографи. Особено тези, които работят понастоящем в ансамбъл „Филип Кутев”. Познаването на оригинала, културата и талантът, които носи един композитор, това е всъщност предпоставката, за да бъде създадено и ново изкуство” - казва дъщерята на Филип Кутев - проф. ЕленаКутева.

„Има мит, че Орфей е роден там, дето сега е България, изглежда, че това е не мит, а факт - щом неговите дъщери още пеят там” - Вестник „Ню Йорк-таймс-Калкута”-1963 година по повод турнето на ансамбъла в САЩ и КАНАДА.

Така още в далечната 1963 година Америка прави поклон на България, с оценката си за гостуването на първият ансамбъл у нас. След триумфалния си успех там, ансамбълът посещава над 50 страни в света и разнася славата на българският фолклор и до днес.

Сега ансамбълът носи името на своя основател и пръв ръководител - композиторът Филип Кутев и се ръководеше доскоро от проф. Елена Кутева - дъщеря на Филип Кутев, а към настоящия момент от композитора Георги Андреев. Филипкутевци следват делото на своя създател и учител, като подържат първоначалната линия на ансамбъла - песни от старият репертоар-венец и памет на композитора.