Добрин Добрев -Финиотис

Вчера сякаш беше септември на 1986 г., когато за първи път прекрачих дома на Верка Сидерова в столичния квартал „Емил Марков”. Този дом, в който останах 13 години и който чувствам до ден днешен мой.

Беше ме харесала на радиоконкурса „Родна стряха” в радио София, и съвсем не на шега ме попита: “Вашите ще те пуснат ли при мен в София, да те уча да пееш, да те направя певец?” А и аз от своя страна не на шега отговорих смело; „Ако не ме пуснат, ще избягам”.

Оттогава минаха близо 40 години, аз съм вече на тази възраст, на която тя ме посрещна с хубавата си добруджанска усмивка. А като че ли беше вчера.

В по-късните години, надниквайки в родовата памет щях да разбера, че имаме родствена връзка чрез баба ми Станка, но това нито има значение, нито ми е било нужно през цялата ми кариера на певец. Верка ми беше повече от майка, и до ден днешен е така.

На днешния ден 26 април Верка Сидерова навършва достолепните 95 години - каква Велика привилегия на живота.да е здрава, несломим да бъде силният й дух, с мъдрите си думи и песни да ни прави духовно по-богати! Аз благодаря за годините, които отдели лично на мен, и за всичко, което ми даде. Особено за обичта, с която да служа на Добруджа и българската народна песен!

Случвало се е да пътуваме с нея за Добруджа. През целия път не спираме да пеем нашите песни, понякога и спорим.

Наблюдавам моята учителка, която ме научи на най-ценното - да пея песните си от душа, така както са ги пяли „ерлиите” - най-старите обитатели на добруджанската земя.

Искам да усетя мислите и поривите й в този миг, който навярно падат като капчици роса. Защото отиваме в нейната Добруджа, в моята Добруджа, в нашата свята родна земя. Добрич - градчето, което не би заменила с богатствата на целия свят. То я тегли, държи я винаги до себе си, дава й цена и обяснение на всичко, насочва я по най- вярната пътечка, която е извървяла от „Карабоклука” до Париж, Атина, Ню Йорк и почти целия свят, който е обиколила с Държавният ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев.

Какви ли думи се редят зад това спокойно наглед чело? Може би по-хубави от песните й, които сме слушали. Или наравно с тях.

Почтително мълчим. Моторът работи приглушено, а нивите все текат от двете страни като безмълвна зелена река. Поглеждам Верка. В този миг тя се усмихва и казва: „Защо ми е тъй леко и хубаво на душата”. Отговарям почти веднага - „Защото усещаш Добруджа със сърцето си, с тялото си, с мислите си!”

Влизаме в града - там играят дечица, дребосъчета, каквато и тя е била и оживява част от детството й, преминало в най-бедния квартал на Добрич - „Карабоклука”.

Ей … на - чува скриптенето на келявото, вижда се със майка й Яна да носи вода чак от „Червената помпа” - водата, тази голяма мъка на добруджанци в ония години.

Вижда ниската бащина къща, с пръстения под, по който щъкат детските й крачета, навярно се изправя и онзи орех на „свако Джендо”, на който са прозвучали и първите й песни от детското й гласче, чува и гласът на буля Славовица да вика на майка й - „Мари Яно, кажи на туй дете да спре да пее, че е пладне и бати ти Слави спи”… Мили детски спомени.

Завладян съм от настроението което свети в очите й. Колата извива по прашните пътища, а ние с радост запяваме почти в един глас:

Що побърза млад челеби
та заспа, та не видя
какво чудо помина.
Лале ли си зюмбюл ли си, гюл ли си…

Свършва песента, и двамата мълчим. Поглеждам я. Цялата Добруджа лежи в душата й - си мисля. Спомените й от тук са най-хубавите, тя ми ги е разказвала неведнъж, но сега разказът й бе най-интересният. Защото бяхме в Добруджа. И неволно пак запяхме:

Миличка ми е Добруджа,
свидничка ми е земята,
дето май мама добила -
в трудни времена отгледала…

Слязохме и двамата се изправихме пред ширината, и както Йовков бе казал някога - „От тая хубост на полето, ти иде да свалиш шапка и да помълчиш.”

Верка Сидерова е родена е на 26 април 1926 г. в град Добрич. Завършва гимназия в паралелка за изучаване на чужди езици в родния си град. Певческата дарба наследява от своята майка и от баба си, чийто песни научава още като дете. По-късно ги изпълнява по световните музикални сцени, превръщайки ги в неизменна част от своя репертоар.

През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител.

До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка, в квартети и в триа. Изнасяла е концерти в десетки страни от цял свят. Около 100 от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Националното радио.

Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г. В репертоара си тя има над 400 песни за Добруджа и още толкова други.

От 1952 до 1982 година работи в Държавния ансамбъл за народни песни и танци - София.

Издава авторската си книга “Лале ли си - моята автобиография”. Верка Сидерова е носител и на голямата награда “Нестинарка” - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас.

От 2004 г. е почетен гражданин на Добрич. Удостоена е с орден “Стара планина” - първа степен.

***

Едно рисковано пътуване от Балчик за Варна. Камион с военни летци, в който пътува и тя заедно със съпруга си, за малко не се преобръща на един от завоите. Страхът толкова завладява Верка, че тя запява съвсем случайно някаква моментна хрумка.

Тогава мнозина разбират за таланта. Започва да се занимава редовно с музика, като се включва в самодейността на град Балчик.

През 1952 г. в София се провежда Преглед на общовойсковата художествена самодейност в залата на Централния дом на народната армия, на който тя се явява и печели първата си награда.

След това на концерта на Държавния ансамбъл за народни песни и танци лично се запознава с Филип Кутев, който я кани в състава си.

Последва преместване в град София и една шеметна кариера. До 1983 г. Верка Сидерова пее там като солистка в квартети и в трио с Янка Танева и Елена Юрукова, които нарича свои сестри. Изнасяла е концерти в над 30 страни на всички континенти.

„Така аз бедното момиче на Добричкия квартал Карабоклука, с мамините песни стигнах дори до Париж, благодарение на Филип Кутев” - в три думи заключава легендата живота си!