Владимир Русалиев

СЪРЦЕТО НА ПОЕТА

Сърцето ти е дар, изпратен от небето,
затуй е то сърце на всичките сърца,
понесло бурите на тъмните морета
и мировата скръб на майката земя.

То бий до болка и трепти, гори в гърдите,
за него няма никъде покой в света,
защото вярва в сънищата и в мечтите,
и в чудото, що крий дълбоко любовта.

И в сънищата само то е най-честито -
насън то само вижда сбъднати мечти,
насън забравя своята любов разбита.

Но туй сърце - то знай и смело да се бори,
и свобода и правда вред да възвести,
и с вековете идни, светли - да говори.

ФОНТАН

„И моята душа също прилича на бликащ фонтан”
Нитче

В нощта струи безспир фонтана с глас тъжовен.
Той с лунните лъчи е целият облян.
И моето сърце прилича на фонтан,
и то издига към звездите глас любовен.

Това е час за мене странен и съдбовен.
Понася ме в нощта незнаен ураган,
и плувам сам в безкраен тъмен океан,
сред срастите тъй зли на този свят лъжовен.

Кога и де ще спра - самият аз не зная,
дали на някой бряг, или все тъй безспир
вълните хладни с мойта лодка ще играят?

О, в тази лунна нощ напусто аз гадая,
напусто диря аз и тишина, и мир,
когато във света безброй сърца ридаят.

ИЗОЛДА

В бездънната и тъмна горест на Изолда
душата ми потъва като в океан,
повлечена от свойта безпощадна болка
и тайната на своя сън неразгадан.

О, може би и аз съм друг един Тристан
и моят кораб вечно с черно знаме плува
по жизнения безпределен океан,
от тежка скръб и бури развълнуван.

На кой ли бряг в света ме чакаш ти, Изолда?
Дали ще имам аз попътни ветрове
по тях да ти изпратя мойта скръб и болка,

и моята любов - сама една вселена…
Къде си ти, Изолда моя? - Брегове
не виждам никъде над бездната студена.