Георги Михалков

Книгата на Милко Марков „През отворения прозорец” е като картина на Димитър Казаков. Завладява ни с багрите, с композицията си, с образите, с топлотата си.

„През отворения прозорец” е голямо живописно платно, в което потъваме и забравяме, че четем книга и сякаш виждаме цветове, чуваме мелодия, усещаме движение, което ту се засилва, ту затихва и ни носи през различни времена и години.

Питам се как най-точно бих я определил, дали сборник със стихове в проза, или есета, които деликатно докосват съкровени струни в душата ни и ни карат да се радваме и малко натъжаваме.

Марков ни повежда през София. Показва ни два квартала, разположени в периферията на столицата: „Надежда” и „Връбница”, разказва ни за тяхното минало, как са изглеждали някога и какви са сега.

После тръгваме бавно към центъра на града, спираме за момент на Женския пазар, за да видим изобилието от плодове и зеленчуци, да чуем глъчката на продавачи и купувачи и все така бавно вървим към центъра.

Пътуването ни със сладкодумния разказвач обаче не спира. Един влак ни понася към град Горна Оряховица - любимия град на Милко Марков, където са минали най-хубавите му младежки години.

Той ни разказва историята на града, показва ни забележителностите и ни напомня, че Горна Оряховица е бил и е град с възрожденски дух.

Есетата в книгата са като бисери. Марков сякаш внимателно отваря пред нас мидите, за да видим красотата им.

Той има таланта да пише есета на теми, които на пръв поглед изглеждат обикновени: за шадраваните пред Народния театър, за къщата-музей на Иван Вазов, за непозната жена с червена рокля, но в тези есета има размисли, емоции, човешка топлота, съчувствие.

Писателят е влюбен в българския фолклор. С много любов и вдъхновение разказва за народните празници, за фолклорните концерти, за известните ни народни певици.

„През отворения прозорец” е не само книга за света, в който живее Милко Марков, но и широко отворен прозорец към неговата богата душевност.

Той талантливо описва това, което е видял, което го е впечатлило, породило у него размисли, емоции, а ние, четейки книгата, разговаряме с писател, който ни прави по-добри, по-благородни.