Добрин Добрев-Финиотис

Една песен ще се носи винаги, докато има свят, докато има България и това е българската народна песен, дошла от дервни времена до нас - да напомня за събития и случки, за подвизи, възходи и падения на един стар народ, героичен и славен.

На такъв народ е наследник и една от най-достолепните певици в Странджа - Жечка Сланинкова. Наричам я „Живия огън на Странджа”, защото тя го държи негасим със срещите с хората, с публиката и в цяла Странджа, и България.

С нищо несравним е гласът й - мек като хляба, и силен на странджанско биле. Глас с ясна дикция, изразително изпълнение, затрогващ и завладяващ, така че не можеш да слушаш само една песен - след първата искаш още и още, защото този глас те кара да се чувстваш Българин, повдига самочувствието ти и те носи над Странджанските възвишения.

Ето така започва всичко в малкото странджанско село, с внушителното име на един върл закрилник на Българите и Българщината.

Жечка Сланинкова е родена на 3 март 1962 г. в с. Индже войвода, Бургаско. На петгодишна възраст запява песните на Странджа планина.

През 1976 г. на Националния събор на народното творчество в Копривщица получава първия си златен медал, а е само на 13 години.

Средно образование завършва в музикалното училище в Котел, където доразвива таланта си, а в следващите три години преподава в музикалното училище в Широка Лъка.

В този период от живота си Жечка Сланинкова осъществява записи с Оркестъра за народна музика на Българското национална радио, а по-късно и с музиканти от като Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев, пее с Янка Рупкина, Галина Дурмушлийска, Данислав Кехайов, Красимир Станев, Калина Згурова, Динка Русева и др. До момента има десет издадени албума със странджански народни песни.

Кое е различното и уникалното у Жечка Сланинкова? Това, че тя пее изключително и само песни от родния си край, песни нейни лични, така както може би ще ги изпее само тя и никой няма да я повтори - не защото не може, а защото ако бъде повторена - песента няма да е същата, защото песните на Жечка Сланинкова са изваяни за нейния глас, те носят онзи типичен нейн стил, който никога не можеш да сбъркаш, никога и с никой друг, така както не можеш да сбъркаш Янка Рупкина, Верка Сидерова, Динка Русева, Комня Стоянова и пр., все майстор на песента, чийто достоен заместник е Жечка Сланинкова.

Чудя се и на онези дето се мъчат да я имитират. Разбирам, че го правят от обич и преклонение, но няма смисъл, Жечка е от онези изпълнители дето не се повтарят, те нямат мярка и цена, защото просто са уникални, такива каквито са песните - произлязли от глъбините на народната душа, минали по древни и неравни пътища, песни стари като Кладенци, точно те са утолявали духовната жажда на народа ни по време на робството, на мъките и страданията - песните и манастирите - това е било спасението и начина да съхраним идентичността си.

Жечка Сланинкова се появи в едно време, когато някой си мислеха, че големите дарования вече свършиха, сякаш да опровергае това и да докаже колко силен е българският ген.

Появи се, за да изпее песните си неповторимо, с онази красота на гласа си, която се вижда в танца на Нестинарката, в Овчаровата жалба, в майчината мъка и молба, в буйната и нестихваща любов мжду двама млади.

Песни като тежки жълтици - дето нито се купуват, нито се продават - орисани вечно да греят върху снагата на България.

Песни-легенди, които стоплят и радват душата - този пределно ясен звук, релефен, изсечен като с длето, който може да се преобразява безкрайно.

Това изкуство на Жечка Сланинкова е изкуство на смелите линии и широкия замах, стремящо се с цялото си същество към светлината и простора, към ведрия полъх на вечно зелената природа, към необятните висини, където няма граници за смелия и дързък полет на човека.