АПРИЛСКИ СНЯГ
АПРИЛСКИ СНЯГ
Априлски сняг -
каква шега
е само ден до пладне.
Овошката и тя разбра
красивата измамност.
Не му се връзваме
и той
след малко ще си тръгне.
Показва мускули -
герой -
сам себе си залъгва.
Април, Априле,
Боже мой!
Снегът не ти прилича.
Върви ти по вода,
признай -
във пролет си се вричал.
***
Душите се втвърдиха
като хляб от вчера -
все още мек със ситост
за гладните врабчета.
Съмнения отронват
трохи с пръсти хладни.
Кога ще ни споходят
вечери благодарни.
Под пласта бял е черно,
след черното - не зная.
Хранилката е милост,
забрава и отмяна.
Душите се втвърдиха,
заглъхнаха от врява.
Ще хванат ли лъжите,
вместо плесен - вяра.
КУЛИНАРНО
Ще пусна в дълбоката тава солчица,
все пак е лично и въпрос на вкус.
И мащерка за сетивата гладни,
два-три дафинови листа - за битки
и покруса.
И толкоз. Чуждите рецепти са си чужди,
тъй както щипка веселба за друг е грях.
С очите ситостта ми ще се върне,
светът ще ми досипе чаша смях.
РЕЦЕНЗИЯ ЗА ПОЕТИЧНАТА МИ КНИГА
Убили биха някои за този шанс да ги прегледат,
подредят по ръст, поръсят със похвали.
Навярно съм неблагодарна, щом се вглеждам днес
зад думите - дали са същите, от мен избрани.
Събирала съм ги, в пазвата си ги затоплях
като измръзнали ръчички на дете, играло във снега.
Разказваха ми всичко - как е горе,
какво е да си в долната земя или в безкрайното небе.
Дори отвъд, до тънката червена линия
опъваха до крайност тетивата, с риск да я прекрача,
без обратен път. Не ги упреквам, нито им се сърдя,
възторгът е по-плътен от страха.
Убили биха някои - подобна чест е привилегия,
достойна за особи и височества. Аз се оттеглям,
не величествено, боса в покоите им неизбродни.
Сама на себе си палач и пръв поклонник.
