Кръстьо Кръстев

На В. Марашев -
с приятелство

Вълко, Вълко,
нека си говорим мълком.
Ту във рима, ту във ритъм -
ти ме риташ, аз те ритам.
Поетичните ешеци,
прозаичните шебеци
към таланта на поета
нека хвърлят перендета
по стъгди и кафенета.
Ти им отговаряй, Вълко,
само в рими, само мълком…