Ботьо Буков

ПЪРВИ МИГ

Погледна ме и ми изпрати огън.
Отрони дума - пръсна ме роса.
Предай се, моя мъжка мъко, сбогом!
Здравей, любов! Елате, чудеса!

Добре си ми дошла, надеждо жива,
прекланям се пред светлата ти власт!
Сторете, небеса, да е красиво
това, което ще се случи с нас!

ВЪЗТОРГ

Да, тя живее тук, на този свят -
при извора на жадните ми устни!
Дъхът й като розмаринов цвят,
целувките й - от меда по-вкусни.

Прегръдките й шемети люлеят.
Очите й избликват светлина.
Гърдите й любовни химни пеят…
Взел Бог за триста, дал го на една!

ЧАРОДЕЙСТВО

Погледнеш ли небето - то тогава
в очите ти оглежда вечността.
Погледнеш ли тревата - залюлява
най-нежното зелено на света.

Погледнеш ли поточето - и синьо,
и сребърно, и златно зазвънти.
Магьосница ли, нимфа ли, богиня -
кажи ми най-подир какво си ти!

ПЪТУВАНЕ

През твоята наивна съпротива,
през завист на окаяни души,
през звезден прах, нозете ми заривал,
през рани от целувки и лъжи,

повикан от очите ти, обсебен
от лед и огън, сплетени ведно,
аз тръгвам днес на дълъг път към тебе.
Дано пристигна някога… Дано!

ПРОЛЕТ

Окръглен от внезапна синева,
денят допърха на крило на птиче.
И всяка пъпка, клонка и трева
с една извечна пролет се закичи.

И аз - на много пролети момче,
като прашец раздухан, но потребен,
осъмнах в чашка на едно цветче.
И в нежността му разпознавам тебе.

ВРЕМЕ

Денят е час, часът е пък минута,
когато те открия вътре в мен.
Не си ли там, душата ми се лута
и всеки час за нея става ден.

Нелепо безконечие… Не зная
дали си съществувала дори.
О, време, за секунда спри безкрая,
и своите часовници свери!

ИЗТОЧНО

Измолих те, любима, от зората.
Изваях те от слънчев тюркоаз.
В косите ти заплетох кротък вятър
и в златни рими те заключих аз.

Очите ти - два гълъба в простора -
те само ми избягаха от плен!
О, Боже, научи ме що да сторя,
та някога да кацнат върху мен!

КРАСИВА

Хубостта ти нямаше сестричка
да те утешава в скръбен час.
За да не осъмнеш сам-самичка,
късна роза ти поднесох аз.

Цвете, озарило друго цвете.
Милост на ноември за април.
Ти си по-красивото от двете!
Сянката ти ли съм подарил?

ТИ И ВЯТЪРЪТ

На клонка от бадем аз пак ще те открия,
защото си цветче от мартенска магия.
Крилата светлина. Ухание, с което,
притворя ли очи, достигам до небето.

След всеки нов цъфтеж ти ставаш все по-бяла.
Повтаряш пролетта, в душата оцеляла.
Въздъхна ли сега, цветче, ще те отроня.
Но вятърът съм аз - знам как да те догоня.