Иванко Маринов

Из „Другото небе” (2020)

СПОМЕН ОТ ВРЪХ МАШУК

Див чай
расте високо в планината
между чинари
и чимшири.

Обърнеш ли се,
твоят път обратен
ще е слаба,
безнадежна диря.

Кавказ
лекува всеки гигантизъм.
Но и до себе си
наравно те изправя…
Тъй че внимавай -
и когато слизаш.

И ако помислиш,
че го покоряваш!

***
Ние.
Камината.
И хижата,
затрупана от сняг.

Ще минат хиляди години,
преди да се повторим
пак.

МЕТАФОРИ

Лъчите есенни
звънят без радост.
Обречени се стелят
мокрите листа.
А вятърът е грабнал вече
вечната награда -
и пак танцува ли,
танцува с тях…