Иван Пейчев Овчаров е роден на 18.VІІІ.1959 г. в гр. Русе. От 1973 г. живее във Варна. Завършил е ВПИ - Шумен (сега Шуменски университет) през 1984 г. Бил е учител и в гр. Добрич. В периода 1990 - 1995 г. преподава съвременна българска литература в Учителски институт - Силистра. От 2000 г. е учител по български език и литература в НГХНИ „Константин Преславски” - Варна. Печата стихове от 1976 г. - сп. „Родна реч”. Участвал в редица национални конференции, свързани с проблемите на съвременната ни литература. Публикувал е свои научни изследвания в сп. „Език и литература” (1991 и 1993 г.), както и в други сборници, свързани с изследването на развойните процеси в българската литература. От 2009 до 2012 г. е главен редактор на в. „КИЛ” (Култура, изкуство, литература) - Варна. От 2012 г. е председател на Сдружение на писателите - Варна. Член на СБП. Автор на книгите: „Прощаване с небесата” (1992), „Мъртъв сезон” (1994), „Храмът” (1998), „Мъжете на България” (1999, второ допълнено издание 2005), „Каквото след това от нас проплаче” (2003), „Разсечена луна” (2003), „Каквото след това от нас проплаче” (2003), „Защо изкуството е продължение на живота” (2008), „И нищо повече от любов” (2010), „Еволюция на седмичното разписание” (2015), „В отекването смисълът личи” (2019), „Надеждите за спомени се молят” (посмъртно, 2021). През май 2019 г. е отличен с първа награда на Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирическо стихотворение - гр. Трявна. Носител е на национални награди за поезия. Два пъти е носител на награда „Варна” за литература. Умира на 14 септември 2020 г. във Варна.

Публикации:

Поезия:

МИМОХОДОМ… НЯКАК СИ…/ брой 137 април 2021

Критика за Иван Овчаров:

ИВАН ОВЧАРОВ - ПОЕТЪТ, КОГОТО ТРЯБВА ДА ЧЕТЕМ/ автор: Панко Анчев/ брой 137 април 2021