Мария Маринова

ТРУДНИТЕ БУКВИЧКИ

Откакто стана ученик -
със мене батко не играе.
Изплезил ей така език -
в тетрадката си нещо вае.

Чертичките са криви още.
И буквите встрани отскачат,
въздиша батко и се мръщи,
готов е виждам да заплаче.

- Блазе ти, цял ден си играеш! -
отчаяно веднъж ми рече -
кога ще свикна, сам не зная,
да правя буквичките вече.

- Спокойно! - рекох му веднага -
със теб не мога, знам, да пиша,
но с друго аз ще ти помагам -
от днес със тебе ще въздишам!

ЗАЩО НЕ МОГА

Защо не мога нищо да правя както трябва -
да шия, готвя, пея, тъй както прави баба.
Във кухнята на пода разпръснато брашното
и твърдо и на бучки разплескано тестото.
Накълцано платното за куклата ми Роси
и нова рокля скоро едва ли тя ще носи.
Опитвам да запея, излиза тъй фалшиво,
че бързо си запушва ушите всичко живо.
Добре, че мама, татко, дори и чичо Гриша,
ми казват, че съм малка, затуй да нямам грижа.
Била съм упорита, така да продължавам -
със труд и постоянство накрая всичко става.

ПАПАГАЛЧЕ

Папагалче, спри и ти
да повтаряш все: чети!
Лесно ти е да седиш,
да ядеш, да ме следиш!

Ти не виждаш ли, не спирам -
разглобявам, моделирам!
Тъй със много труд накрая,
инженер ще стана, зная.

Книги! Книги! Да! Разбрах!
Ще се уча и от тях!
Но да знаеш! В този свят,
ще съм майстор уникат!

МИШКИ БЕЗ КНИЖКИ

Две-три мишлета мазето кръстосват.
Хем го обхождат, хем се ядосват:
- Туй ще е някаква лоша шега!
Било ли е някога както сега?
Нещо се случи. Нещо ли стана?
Толкова време…Хоп! И промяна!
Само буркани - празни и стари.
Няма ни книжки, нито буквари!
- Времето май, че върви срещу нас! -
жално изхлипаха трите на глас.
С тези таблети, смартфони, фейсбук,
ние, сестрици, бяхме до тук.
Няма и няма какво да ядем!
Както изглежда, от глад ще умрем!