АФОРИЗМИ
Сърцето бие и за да наказва.
Ако душата се пренася някъде, думата “смърт” има преносно значение.
Именно защото е в центъра на битието, човекът е в кръгова отбрана.
Много управници си разпасват пояса, защото дебелеят.
Има и духовитост без дух.
Не е вярно, че човек се учи, докато е жив. Повечето въобще не започват.
И в старостта има идеализъм - повечето пороци стават платонически.
Скептикът се запалва по хладните преценки.
Времето е толкова разточително, че не може да спре.
Да не понасяш себе си е недоизследвана алергия.
Единствената проверена актуалност е да си жив.
За малцина може да се каже, че сърцето е скритият орден на душата.
Откровеността на фалша го е превърнала в обществен договор.
Политическата система е най-близо до храносмилателната.
Приятното в сатирата е нелицеприятно.
Пародията не може да бъде идеал, но идеалът често се превръща в пародия.
По-лесно прощаваме пороците на другите, ако нашите са по-големи.
Някои хора са толкова скучни, че дори не могат да станат за смях.
Личната ти сянка е първият опит да надминеш себе си.
Безкрайността не може да има форма.
Ободри ли се усешането за безсмислие, гледаме бързо да го приспим.
Един живот не си струва, ако не можеш да направиш сентенция за него.
Представата за свършек е непосилна.
Слаби са тези тайни служби, чиито постижения не стават явни.
Властолюбието е узаконена наркомания.
Злините в кутията на Пандора за някои се оказват подаръци.
Времето е пътят на пътищата.
Само при въздуха преливането от пусто в празно не е вредно.
Много простотии се произвеждат поради сложната физиология на мозъка.
Времето убива и чувството за неусетност.
Не е нужно да обиколиш света, за да разбереш, че е заобиколим.
Създадени сме нищожни, за да не сме нищо.
Смъртта е неизбежна, но често ни позволява да играем на криеница с нея.
Лудостта на човечеството се обостря и чрез затъпяване.
Малцина имат своя ос, другите са под остен.
Напуснатите надежди се превръщат в обвинения.
Хората са себеподобни и по себичността си.
В огъня на страстите най-бавно изгаря боклукът.
Скуката на света се поддържа от нормалните.
Най-малко е писано за отвращението от писането.
Истината е като Бога - ако не съществуваше, нямаше да я търсим.
Нищо не ни ограбва така, както спестените истини.
Затвориш ли в себе си, всеки тъмничар е безсилен.
Емоцията късно разбира, че не е мисъл.
Бръчките в мозъка подмладяват мисълта.
Мировата ми скръб става все по-немирна.
Да вървиш срещу течението не е като да плуваш срещу него.
Хората обичат да грешат дори в понятието за грях.
На емоционалните инвалиди нищо не им куца.
Задълбочаването води до недостиг на въздух.
Малцина извличат поука, повечето - полза.
Не е логично да си оптимист, но е разумно.
Неизстраданото творчество е мъчително за публиката.
Мъдро е да осмисляш загубата на смисъла.
Ако доброто ни докарваше до стрес, повече щяхме да го помним.
Философ без страдание е като гребен без зъби.
Толкова причини има за тъгата, че тя постепенно става неведома.
Животът не е пълна безсмислица - винаги се допълва.
От незапомнени времена човекът има проблем с времето.
Всички са нещастни до доказване на противното.
Съвестта му проговори, но нечленоразделно.
Историята се повтаря като болест без ваксина.
Безсънието е спестовната ми книжка за времето.
Ограничените трябва да бъдат ограничавани.
Писано ми бе да се отвратя и от писането.
Непредвидимостта е най-сигурната романтика.
Придобие ли свободата завършен вид, с нея е свършено.
Нищото е безсмъртно, защото винаги е достатъчно.
Има дефиниция, но не и трайно понятие за представа.
Чувството за ежесекундно умиране е невъзпитана емоция.
Издиханието е по-обобщаващо от въздишката.
Отсъствието на изражение ни прави безобразни.
Демократичното на парадокса е, че и в него винаги има две противоложни мнения.
Да си срещу човешкия род също е роднинско отношение.
Животът може дълго да ни носи, но само смъртта ни грабва.
Безсмъртието е изтъкано от нишките на невидимото.
Бог никога не е виновен, въпреки неговите човешки опровержения.
Безразличието е възможно само без чувството за него.
Винаги обръщаме гръб на сянката, която оставяме след себе си.
Най-трудно е да въстанеш срещу себе си, когато сам си си поробител.
Предупреждението за всяка амбиция - от пътя до канавката има само една крачка.
Животът е и струпване на несиметрични амбиции.
Размножението е задължение на природата към нейните права.
Натрупаш ли опит, все по-плитко става да опитваш.
Смъртта на илюзията се превръща в нов фокус.
Не може дълго да се радваме на живота, само защото е кратък.
И чрез прозренията виждаме незначителна част от истината.
Не би имало живот без някаква полза от смъртта.
По-добре е страхът от смъртта да се проявява като боязливост.
В кутията на Пандора винаги ще има и кутийчици.
В лудницата на живота най-смешни са политиците - смятат се за лекари.
Диоген търсил напразно човека, а Дарвин го открил в маймуната.
Само духовният път не се нуждае от правилник за движение.
Животът е запас за смъртта.
Трагично е да се веселиш без повод.
Някои се поставят на мястото на другия, само за да го изместят.
Животът минава между другото, защото спорът за основното не е завършил.
Гилотината е дописвала доста глави от историята.
Накрая може да не остане и понятието за край.
Сънищата са толкова безотговорни, че поглъщат и въпросите, които поставяме.
Нарцисът се оглежда и в чуждите сълзи.
За да отвличаш вниманието си от смъртта, е необходимо особено трудолюбие.
Трудностите на живота не го правят лесен за напускане.
Човешкият прогрес е отговорът на нашата смъртност.
Може би съществува по-голям парадокс и от абсурдизма.
Единствено земната временност ни е сигурна.
Дори злото трябва да се изучава добронамерено.
Гледам на отчуждението свойски.
Всеки е артист в живота, но повечето искат да бъдат и режисьори.
Космосът е удобен за разширяване на нашата безпътица.
Положителното мислене изисква да сложиш кръст на много неща.
Хуманизмът е и принуда, продиктувана от слабостта на човека.
Вярата в човека винаги е на изпитание пред неговата физиология.
Празните надежди събират повече очаквания.
Животът може да е подарък, но не и награда.
