Петър Динеков

„Човекът от бездната” от Джек Лондон. Преведе Людмил Стоянов (Библиотека „Всемирни романи”)

„Всичко, що съм разказал в тази книга, е преживяно от мен в 1902 година” казва сам авторът в предговора към книгата.

И без това признание читателят никога не би се усъмнил, че онова, което описва Дж. Лондон, е невярно.

Защото всичко е разказано във форма, която веднага се налага със своята убедителност.

Това не е роман, не е и обикновен репортаж, а трагедия на 8 милиона погиващи хора в британската империя. Джек Лондон решава да отиде при тях, за да види със собствените си очи размерите на тяхното нещастие и със собственото си сърце да разбере тяхната страшна мъка.

Това са хората на бездната, на ломдонското дъно, ония, които обитават малките мрачни къщи на Ист-Енд - източния Лондон.

Това са лондонските бедни: работници, моряци, скитници, уличници, проститутки, бездомни деца и жени - една сбирщина от нещастници, върху които се е струпало всичко най-лошо и най-черно в света.

При тия хора отива Дж. Лондон, слиза между тях, става теехен брат по съдба и така най-добре успява да разбере размерите на техното нещастие.

Прелиствате „Човекът от бездната” и всяка нова страница ви води все по-дълбоко и по-дълбоко към дъното, всяка нова страница ви разкрива все по-черни и по-срашни картини. И неволно ви минава мисълта, че четете Дантевия „Ад”.

Но тук има нещо по-силно и по-страшно от онова, което е могло да създаде въображението на гениалния италианец. Защото тук пред вас се изпречва не илюзорен, а един действителен, съществуващ съвременен Ад.

Джек Лондон с поразителна сила показва опакото на днешната цивилизация, гнилите основи, върху които е легнало съвременното общество.

И затова неговата книга е един обвинителен акт - не само срещу Британската империя, но към цялото човечество, към всички управляващи класи в света.

„Живите в къщите си и мъртвите в гробищата - всички ще бъдат извикани да отговарят за всяко дете, умряло от изтощение, пред всяко момиче, което сменява спарената работилница с нощна разходка по Пикадили, пред всеки преуморен работник, който се хвърля в канала.”

Цивилизацията е увеличила производителната сила на човека, но управляващите класи чрез несъразмерна разпредялба на благаъа, карат милиони хора да живеят по-лошо и от скотове, да имат по-малко ядене, отколкото дивите инуити в снежната Аляска, край бреговете на Юкон.

Изходът от това страшно положение Дж. Лондон вижда в едно реорганизирано общество, преустроено на разумни и човечни начала.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 150, 10 април 1932