Иван Енчев

ЗИМЕН ПЕВЕЦ

Студ -
и куче ще настине!
Пее на снега напук
пъстрокрил певец без име -
капка слънце пърха тук!
Може би е тъжен, гладен.
Може би е зъзнещ той -
а ме сгрява и ме радва
в зимата с беди безброй.
Пее на череша близка
с блян за белоцветен ден -
чак душата му привижда
кичури от плод червен!..

Пее волно зимно птиче -
пълни с пролет моя взор.
Пее с две звезди в очите,
а в крилете - развигор!
Как не вижда, че в клонака
хищна сянка го грози?!
С клюн
го дебне глуха сврака -
двама ни да порази.

СТЪПКИ В СНЕГА

По утринния сняг палуват катерици пощурели.
Изгубват се във сребърните клони нависоко -
из небесата чак люлеят погледите ранни!
А аз вървя по техни бързописни стъпки бели
като по автографи на китайски философи.

Мечтите ми на тях приличат! По пижами
играят те - дечица мои свежи и красиви!
Но тръгна ли в снега по улици бъбриви,
все хорски стъпки, клюки, кални драми
цапотят като слепи бояджии радостта ми…