Петър Динеков

Антон Страшимиров. „Село Върбовчец”

Тая книга носи мото „Да проучим селата си!”, което е и нейната основна идея. Авторът описва виденото и чутото в едно село, където е летувал миналото лято.

Бидейки един от най-добрите познавачи на българското село преди войните, той иска да опознае селото и след тях.

И затова използува всеки ден от летуването си за проучвания от най-различен характер.

Почвайки от патриархалния бит на върбовчени с тая интересна подялба на имота след задомяването на синовете, при която стопанисването, обаче продължава да бъде ръководено от бащата, той прави опити да проникне зад външните форми на следвоенния живот, да надзърне в самите души на хората, да прозре техните тайни, да разгадае загадката, която се крие в тях.

И ето - ние виждаме как Страшимиров бързо и отривисто, често пъти само с няколко черти, рисува портретите на представители на това село - било от интелигенцията, било от простолюдието. Може на автора да не се е удало да общува по-близко и по-непосредствено с хора от народа, затова и техните образи са застъпени слабо в книгата.

Но в противовес на това, очертаните представители на интелигенцията са твърде многобройни и като културно-обществени типове из нашата съвремнност - извънредно интересни.

Между тях има личности с толкова ценни граждански и морални качества, с толкова чувствителна душа към народните нужди и болки, така отзивчиви към страданията на хората, че за нашето обезверено време те биха могли да бъдат достойни образци на подражание.

Трябва да благодарим на автора, че ги прави достояние на по-широк кръг читатели, особено на градската интелигенция, която робувайки на моменти увлечения и на своята страст за забавления и леко прекарване на живота, отдавна в своето мнозинство е престанала да се интересува от прояви от по-висш духовен разред, да се вълнува от страданията на другите, да вярва в идването на нещо по-добро и по-хубаво, за постигането на което трябва да се работи.

А колко бодрост, колко просветеност и каква страст за дейност крият в себе си тия селски учители, които Страшимиров открива в загубените малки селца в един кът на Западна Стара планина!

Особено някои от тях се издигат до висотата на романтичните герои от хубавите минали времена, когато грубото партизанство и користта на властника не бяха проникнали още в нашите среди, за да проядат устоите на обществения ни живот.

Но Страшимиров не спира само при своите учители - върбовчени, той излиза от тях, за да нализира нашата интелигенция изобщо и в това отношение той ни навежда на множество ценни констатации и указания.

Поставил си за цел да проучи нашето село разностранно, авторът не се задоволява само с изследване на неговите обитатели. Той проучва не само хората, но и природата, която ги заобикаля.

Изследванията му са предимно историко-археологични, географски и геологични.

И тук той стига до твърде ценни разултати, които показват, че след едно обстойно проучване на нашите села в тия отношения би могло да се тикне нашето стопанство в нови посоки и да се подобри значително живота на селянина.

Новата книга на Страшимиров не е нито роман, нито повест. Това е една реална картина на съвременното българско село, за верността на която можем да съдим и от думите на автора:

„Не измислих нищо. Оставих същинските имена и на младите учители, които ме подпомогнаха в проучванията ми.”

И тук е нейната най-голяма цена.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 158, 5 юни 1932 г.