Добрин Добрев-Финиотис

Късното лято на 1951 година. Една млада и елегантна за времето си жена се отправя за столицата, от малкото бургаско село Каблешково. Причината - конкурсът за попълване на хоровия състав на новосъздадения Държавен ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев. До сетния си час тракийската певица Янка Танева - най-ниският контра-алт на България, ще помни този ден.

Съдбовен за самата нея и за семейството, съдбовен и за ансамбъла - сдобил се със една колоритна певица, носеща дъха на Тракия. Тя е изпяла най-трудните и ниски партии в хора на знаменитите песни “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала Тодора”, “Мене ли любиш любе”, “Велина буля думаше” и много други, станали достояние на целия свят.

Родена на 17 септември 1927 година в с. Каблешково, Бургаски окръг, Янка Танева, естествено, става притежател на песните на своя роден край, припявала по седенките и дългите зимни вечери около семейното огнище с гласа на майка си и баба си, на лелите си и целия й пеещ род, за да се превърне в емблемата на Държавният ансамбъл за народни песни и танци София.

Аплодирана е от Москва до Копенхаген, от Ню Йорк до Токио, от Варшава до Делхи. Обиколила целия свят с майчините песни. Песни, изпяти през сълзи през не лекият и живот, но винаги горда и за пример и в живота и в творчеството си.

“Спомням си като днес - потъва в спомените си певицата - конкурса в ансамбъла. Пристигнахме с мъжа ми Таньо на конкурса. Качихме се на етажа на ансамбъла, а вътре се чуваха песни ту от Добруджа, ту от Тракия, от Пирина и Шоплука.

Журито внушително - Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Осинин. По едно време чувам - някой пее с такъв висок звънлив глас.

Изтръпнах, за миг да тръгна. Казвам на мъжа ми: “Таньо, давай да се връщаме на село, виж тук какви вземат - с тънки гласове. А мене с мойта “бурия” кой ще ме слуша?!”

А съпругът й сърдито отвръща: “Влизай, ще се явиш, пари сме давали до тука, поне да те чуят, пък каквото стане…”, заповядва почти той. “Влязох!”, продължава разказа си Янка…” и помня целия диалог от изпита с Филип Кутев: - От къде си момиче, колко песни знаеш?, пита Кутев. - От Каблешково съм, зная над 200 песни, отговаря плахо младата певица. - Айде почвай с бавна - обажда се писателят Осинин и запява - като ясно слънце се огрява залата, Филип Кутев става от стола и слуша прав.

Редят се една след друга песните: “Отдолу идат кърджалии”, “Бойна на порти седеше”, “Яз не съм дошел, Марийке”. - Браво бе дете!, отсича и художника Илия Бешков. Какъв глас, какво чудо, а Филипе?! - обръща се възторжен към Кутев.

След което Филип Кутев започва да препитва музикалните способности на Янка Танева. Натисна произволен тон на пианото, разказва Янка - и аз без да знам кой е, изпявам дебело “дооо”, а Филип Кутев се засмя и вика в присъщия си стил, бащински: - Мо ти и ноти си знаяла, мо…Бреееей!

И така от есента на 1951 година Янка Танева е в основния състав на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. И години по-късно, в разговор с Филип Кутев, певицата ще му признае, че много се е страхувала заради “дебелия” си глас и почти си е тръгнала, като слушала сопраните.

Великият композитор, отново в негов стил и като баща ще й каже кротко, гледайки я със сините си очи: - Не е трябвало да те е страх, къзъм. Мен точно ти ми трябваше, тебе търсих.

Без да прекъсва кариерата си, останала вдовица на 27 години, Янка Танева отглежда и двете си деца Иванка и Юри, винаги точна и прецизна на концерти, записи и турнета.

И до днес е такава - пряма, твърда и непоколебима в отношенията си с хората. - Случвало се е преди излизане на сцената, рева, рева сама в гримьорната, не от слабост, а да ми олекне и излизам да пея, усмихната все едно светът е мой - така ме учеше майка ми - да бъда честна и горда.

Пеех песните си през сълзи и ги отправях като молитви към Бога. Да ми даде сили да оцелея заради децата си, заради песните, заради мен самата. Чуйте само “Бойна на порти седеше” и ще се уверите че това е не песен, а симфония, изпълнена с чувство и професионализъм, с глас от който настръхваш и се чудиш, как е възможно да е толкова уникален народа ни. Замислен, завладян от песента припяваш и ти: “Бойна на порти седеше и към гората гледаше и на Росена думаше: Росене, Росен войводо…”

ЯНКА ТАНЕВА - НАЙ-НИСКИЯ КОНТРААЛТ, ГОРДОСТТА НА КАБЛЕШКОВЦИ И, ЕСТЕСТВЕНО, ЕДНА ОТ ГОЛЕМИТЕ ПЕВИЦИ НА БЪЛГАРИЯ!