ЧУЙ КВО ТИ ПЕЕ РАДИОТО
Прострял се по цялата си дължина новият Европарк удобно разделя два квартала в града. Панчев неволно си помисли, че впечатляващите красиви алеи с много цветя и разнообразни дървесни насажденията в тях не разделят, а свързват живеещите от двете им страни хора. По наскоро положеният асфалт постоянно щъкат и пенсионери, и майки с колички, и деца с колела, тичат задъхани младежи в спортни шорти. По пейките скучаещи домакини си споделят вкусни менюта и пикантни истории и имат мнение дори кой и защо е сътворил цялата бликаща с цветове и зеленина лятна красота.
- Европейският съюз, мила. Техни са парите за този парк. Чуй какво ти пее радиото! - чу той уверен глас наблизо.
Две жени седяха на пейка много близо до алеята, по която той вървеше и навярно в момент си говореха за много важни неща.
- А този, който вече спомена го познавам.
- Познаваш го?! Сериозно! - възкликна другата.
Панчев се обърна към посоката, от която идваха гласовете. Дали неизвестните клюкарки сега не го сочеха с поглед и говореха за него? Но двете женски фигури седяха с гръб към него на пейката, покрай която минаваше и той реши, че в този момент не попада в обсега на полезрението им. Едва ли се явява цел в така важния им момент на обсъждане и споделяне.
- Познавам го много добре.
- Стига, ма!
- Чуй какво ти пее радиото! Загубен е, колкото си щеш.
- Не знаех.
- Толкова е залутан, изтърван е отвсякъде! Представа си нямаш колко.
Говорещата спря за малко, после безмълвната й пауза се удължи и тя направи съкрушително заключение:
- Ти не знаеш, той пише разкази.
- Сериозно!
- Да, чуй какво ти пее радиото!
- Не знаех, че е толкова откъсан, ма!
- Откъсан, че и отгоре. Чуй кво ти пее радиото! Много е загубен.
Панчев се спря. Той също пишеше разкази. За него ли се отнасяше това. Напрегна се да прецени колко от съмнението му е вярно и след миг-два реши, че съкрушителното заключение не може да е за него. И други пишат разкази. Разбира се, че не е за него и той продължи по алеята, когато до него пак достигна познатия му глас.
- И да знаеш само за какво пише!
- За какво.
- Абсолютни глупости, ма. За някакви кучета, вълци, една мечка. Щуротии, мила. Чуй кво ти пее радиото!
- Не знаех - плахо отвърна другата. - От къде да знам?
Панчев пак се спря. Той бе писал за кучета, вълци и една мечка. Него ли коментираха?!
- И да знаеш само кой го хвали!
- Кой, ма?
- Неговата класна. Тя нали е българичка. Що да не го хвали?
- Щом е неин ученик, нека го хвали.
- И друга една, и тя да го превъзнася. Не е престанала - негова братовчедка. И тя българичка. Ама, откачалки, ма, мила. Пълни откачалки, чуй кво ти пее радиото!
- Като му е братовчедка, да го превъзнася. Те роднините са за това.
- Била директорка на най-голямата гимназия в града. Ръководела 200 души от учители, учителки и друг помощен персонал в три сгради. Какво като ги ръководи. Пак си е учителка - по български език.
- Ами, да. Така си е.
- Така, ма, мила. Те всички учителки са откачалки. Една свястна няма. Хвани едната и прасни другата. Чуй кво ти пее радиото!
- То затуй у нас има корупция.
- И престъпност затуй има.
- Оправяне няма.
- Няма, ма. Чуй кво ти пее радиото!
На Панчев дъхът му спря. Не за това, че ясно установи, как така рязко говореха за него. Не. А за категоричната оценка на произхода на корупцията и престъпността. Сигурно нещо подобно щяха да кажат и за демокрацията.
Сигурно!
В това той просто вече не се съмняваше.
Само дето в неговия речник от думи и запас от изрази нямаше такъв като: Чуй кво ти пее радиото!
