СЪСЕДКИ
В разгара на лятото плодовете са в изобилие.
Кака Тинка знае това. Добрите домакини по това време правят компоти. От рано мислят за зимата. Деца и баби от квартала също помагат. Слагат и варят в буркани и ягоди, и череши, и вишни, после - кайсии и праскови, сливи и круши и какво ли не. Плодове през този сезон бол, много и всякакви. Мъжете старателно затварят капачките тип “Омния”, а жените стъкват огъня. После пълните буркани се нареждат в стройни редици по рафтовете на мазетата и радват душата на българина със спокойствие и благодат цяла зима.
Тази седмица дойде сезонът на сливите. Търговци и производители веднага ги изнесоха на щандовете разположени по големия открит пазар покрай реката в града. Хората купуват, но не с охота. Какво да правиш. Демокрация. Средствата за купуване са в голяма оскъдица. Като след война.
По улицата на кака Тинка върви млада циганка. Стройна, напета, крачи с голямо самочувствие като носи две пълни кошници в ръцете и подвиква:
“Хубави сливи! Евтини сливи за компот!”
От двор на двор, от врата на врата предлага хубавия сладък плод.
Невена излиза от къщи, спира циганката и опитва от сливите. Харесват й и тя се връща да вземе от къщи голямата си пазарска чанта. Двете жени претеглят сливите с ръчно кантарче. Такова има, с такова разполага мургавата търговка и продължава надолу по улицата. Гласът и се чува надалече.
“Сливи. Хубави сливи, сливи за компот! Евтини.”
- Невено! - вика кака Тинка. - Ти купи ли от циганката сливи?
- Да.
- Що купуваш от циганка, ма?
- Щото са хубави и евтини!
- Евтини, ама са крадени.
- Ами, крадени!
- Крадени са, чуй кво ти пее радиото!
- Нали са евтини, нека са крадени.
- Как така нека?
- Ами нали сме Демокрация.
- Е, и като сме Демокрация може безогледно да се краде!? Така ли? Да се плячкосва де що има по лозя и градини?
- Ами, може. Като е Демокрация, всичко може. Крадат си циганите. Пък и не само те. Това си е. Никой нищо им казва. Сигурно и не може. Какво да правиш като това е Демокрацията!?
- Това не е Демокрация.
- Ах, не е. От толкова време я гледаме.
- Помисли! Тези сливи може да са и от вашето лозе…
- На лозето си ние нямаме сливово дръвче, иначе нямаше да купя.
- Тогава може да са от нашето?
- Не са! Нали вашите сливи ги обрахте преди седмица. Те бяха ранозрейки. Тези не могат да бъдат ваши.
- Нашите ранозрейки не ние ги брахме, а някой като тая циганка и нейните роднини. Останали бяха малко, само на върха, колкото да ги опитаме.
- Така ли стана?
- Така.
- Не знаех.
- Сега си представи, че вместо сливи циганката днес продаваше праскови?
- Праскови нямаше да купя. На лозето ние си имаме.
- Имате, ама може и да не набереш, както ние не набрахме от нашите ранозрейки.
- Ще набера. Вече почнаха да зреят.
- Не се знае! Ей такива, като тая мургавата, може и да те изпреварят.
- Ий, ма! Ти това ли искаш?
- Не. Не искам, но може и да стане. Ако ти не купуваш сливи от тях и аз праскови, ако никой н и щ о не купува - циганите може и да спрат да крадат.
- Може, но няма да спрат.
- Защо?
- Защото сме в Демокрация, а в Демокрация всичко се краде. Чуй кво ти пее радиото!
- Точно в Демокрация не трябва да е така. Това пее моето радио.
След два дни Невена подвикна през оградата и унило каза на съседката си:
- Бяхме на лозето. Обрали са ни прасковата.
- Ха така-а - възкликна кака Тина. - аз казах ли ти? На ти на тебе Демокрация.
- Не беше още напълно узряла. Кога са брали, никой нищо не е видял. През нощта са я ошушкали. Карали са наред - и зрели и зелени.
- Твоята циганка е или нейни роднини. Не са други. Сега пак купи нещо от нея като мине по улицата.
- Мярна ли я ще й омъкна перушината.
- Не можеш я пипна. Само да си я докоснала и куп неправителствени организации така ще те награкат, че пухче няма да оставят по теб.
- Това ли ще стане?
- Това! Чуй кво ти пее радиото! Нали тези НеПеО-та са за това.
- Защо?
- Нали сме Демокрация. Затова!
- Сега какво да правя?
- Нищо.
- Няма ли спасение от тази напаст?
- Има, ама ти не вярваш в онова, което ти казвам.
- Какво ми казваш?
- Не купувай от тях и те ще спрат да крадат.
- Сигурна ли си?
- Сигурна. Чуй кво ти пее радиото!
- Няма да спрат - тъжно каза Невена. - Моето радио пее друго.
- Така е като всеки си има свое радио.
- Ами, нали е Демокрация!
- Така е. Демокрация е.
