Георги Гривнев

През тази година, през месец май, ще се чества 100-годишнината на Тодор Пичуров - незабравимият кларнетист от село Момчиловци. Преди години излезе книгата на Георги Гривнев “Пичура - легендата на кларнета” в две издания. Музикантът бе и голям зевзек, известен и със своите истории от авджилъка. Затова предлагаме на читателите ни някои от “точилките” на Тодор Пичуров.

*
Излезли един ден на пусия, ала ударили на чурук. Чурук, не чурук, но трябва да се яде. Седнали на обяд - всеки извадил каквото носил: ракийка, сланинка, саздърма…
- Да ви е благо - казал някой. - Ала не е от диво.
Тодор станал и треснал един изстрел в софрата.
- Пичур, какво правиш бе, ще ни изтрепиш като пилце?
- Йе негърмено не ям!

*
Една вечер Пичура закъснял. Елена, съпругата му, го чакала, плетейки чорапи. И когато влязъл, го нарамила:
- Как та е не срам, бе, Тодоре, станало е три часа, а ти чак сега се подбираш?
- Лено, йе и у дома да си бях сидял, пак щеше да стане три!

*
Веднъж Пичура накокоросал Елена и тя, горката, се прибрала в къщата на родителите си. След няколко дни се върнала.
- Прощавай, Тошо, че избягах.
- Затова, че избяга, ша ти простя, ала няма да ти простя това, че са ворна.

*
Пичура бил още главеник. Бащата на Елена, главеницата му, бил починал и Тодор трябвало да окоси ливадата й - три декара. Върнал се Пичура от сватба в Давидково и направо там. Но главата му още турмила - не е лесно половин ден да свириш. Направил Тодор два закоса и… по пътеката изтаторкали шест мулета с тикалски косаджии.
- Накъде бре, толкова рано?
- Нах Чепеларе.
- Ами… щете ли трийна айсая ливада?
- Колко даваш? - попитал най-младият.
- Толкова и толкова.
- Малко са.
- Стигат - намесил се най-старият. И добавил: - Първият късмет не се изпуска!
За два часа плюснали ливадата. Пичура платил с парите, които спечелил от сватбата в Давидково. След това се извратил под черешата на сянка и се местил заедно със сянката - да не го грее слънцето.
Майката на Елена дошла към обяд и когато видяла ливадата окосена, се прекръстила. И заразправяла из селото: „Вохсите, какъв зет си найдахме. За два сахатя е трийнал ливадата. Моето моско навремето три дена я косеше.”
В Момчиловци взели да канят Пичура да им коси.
- Йе другиму не косям, йе само нам! - отговарял важно той.

*
Пичура пушел много. Веднъж, когато се прибрал, качил мотора на тротоара под неговата къща. Държал цигара в лявата си ръка, която била на амбриажа. Цигарата го опарила и той изпуснал мотора си в Топузоската градина. Тогава Хальо Кабасанов съчинил:

Пичура е моторист от класа,
ала на порста го опари фаса
и моторан в Топузоската градина втаса.
Дорде Елена му се накара,
моторан извади патета два ара.
Но откъде го набара Камбара
и на поправителен го откара.
Мотора на Пичура не е играчка -
става и за картофовадачка!

*
- Пичур, много ма боли дяснаса нога! - оплакал се Савата Ников.
- Боляла ли та е лявата нога? Ти да видиш лява нога как боли! - отвърнал Пичура, който скоро се бил обърнал на един завой с мотора си.

*
Къщата на Елена и Тодор Пичурови е над къщата на Сава Ников. Една вечер Елена видяла, че от пикапа изваждали Савата на ръце и го внасяли у дома му.
- Данче, мари - обърнала се Елена към съпругата на Савата, - вие са обзавеждате и нищо не казвате!
- Како Лено, то не беше мебел, то беше пияно!
Този разговор бил чут от един местен зевзек и дал обява в окръжния вестник: „Сава Ников от Момчиловци продава пияно.” След три дена дошло едно семейство с петнадесетгодишното си момиче в селото. Спрели пред къщата на Савата и почукали:
- Добър ден. Така и така, четохме обявата във вестника. Искаме да купим пияното.
- Ще ви го продам, син - отговорила Йорданка. - Ала пияното е в кръчмата, още не са е ворнало!

*
Било е по Пустовете, когато близките се прощават един с друг. Пичура и Савата Ников отишли в черквата да ги мироса отец Константин Канев.
- Наведи се, Пичур - рекъл Савата, - повече капки да ти порснат и повече грехове да ти са простят.
- Че твойте грехове, за да ти са простят, трябва с маркуч да та заливат! - не останал длъжен Пичура.

*
Оркестърът на Пичура за първи път бил на сватба в Златоград. Когато засвирили, към музикантите се отправила хубава невяста и започнала да ги дарява. Невястата закачила риза с една безопасна игла и на Пичура. Да, ала безопасната игла минала през кожата на Тодор и накървила потника и ризата.
- Тода - обърнал се Пичура към Тодор Хвойнев, - махни борже тая игла и дара, че еце ма боли.
- А, сега та боли, пък когато та закарфичваше хубавата невяста, не жукна!

*
Хальо Кабасанов много издокарвал Пичура. Нарисувал го веднъж седнал, опрял глава с двете си ръце на масата. Пред него - шише. И надпис: „Мъчно ми е на душоса, затова съм побил шишоса!”
Друг път го нарисувал как е яхнал мотора, а на задната седалка - теле. И текст: „Молчи, Лено, ша продам кларнето и ша купя телето.”

*
Мъж и жена, на които Пичура свирил на сватбата им, се скарали.
- Върви си, не те ща вече! - избухнал мъжът.
- Няма да си ида. Мене Пичура ме е докарал с музика - с музика Пичура ще си ме вземе - намерила защита жената.

*
Една есен Пичура се обърнал към познат от полето:
- Баща ти гледа мисир /царевица/. Кажи му, че ми трябват 50 килограма.
- Пичур, нямаме толкова големи мисирки. Нашите са по-малки.
- Да ги докара. Йе ша си ги платям.
Докарали му шест мисирки и ги пуснали да пасат на двора.
- Здравейте, войници! - поздравил ги Пичура при първата среща.

*
Много често Пичура разказвал разни небивалици.
А хората му отвръщали:
- Тьодьо, айсва не е вярно!
- Га не вярвате, питайте Митьо наш!
А Митьо, брат му, винаги се съгласявал с Пичура, никога не казвал, че Тьодьовите приказки са преувеличени или са пълни измислици.

*
Орел се спуснал към земята и грабнал бягащия заек, след което се вдигнал. И Пичура вдигнал пушката и се прицелил.
- Пичур, орелът падна, ала заекът къде е? - изкодошили го приятели.
- Не видите ли, бе, - заекът форка!

*
Мечка-стръвница подфирила Пичура и неговите приятели - авджии. И къде-къде, набутали се в една изоставена колиба. И запънали отвътре вратата и прозорците с дъски, с камъни, с каквото намерили. Стръвницата почнала да троши вратата, да събаря тиклите от ниския покрив, да бута близкото плетище. И тогава мечката зърнала крава, която пасяла недалеч и се нахвърлила на нея. Така авджиите избягали и се спасили.
Разчуло се из Момчиловци за страшната мечка:
- Пичур, какво стана с мечката?
- Какво стана! Питайте Лена - колко пране бе напрала!

*
На едно увеселение Диньо Киркин попитал Пичура:
- Тода, къде го найде айсоя! То бае пее.
- Пее половин тон по-ниско - отвърнал Пичура.
- Че половин тон малко ли е? То е петстотин килограма! - “уточнил” Диньо Киркин.

*
- Пичур, ходихте ли на лов за гълъби? - попитали го момчиловци.
- Ходихме.
- И какво, ударихте ли?
- Йе ударих два, другият - три.
- Значи, другият е по-голям авджия.
- Да, ала йе - с едно пукване! - за капак казал Пичура.

*
Пичура с един приятел бил на мрени в Баните.
- Пичур, дай ми какавиди, че свърших стръвта.
- Ей ги там, в таса има пет-шест.
Какъв ти тас - то било цял казан! И не пет-шест, а пет хиляди какавиди имало в него.
Пичура хванал седем мрени, приятелят му - десет. На връщане за Момчиловци приятелят му казал:
- Пичур, вземи и мойте мрени, да ги опържите с Лена.
Стигнали в Момчиловци и хората полюбопитствали:
- Колко хванахте, Пичур?
- Йе хванах седемнайсет, пък той /и посочил приятеля си/ - нищо!

*
Момчиловец срещнал Пичура в тъмното.
- Пичур, ти ли си?
- Йе съм, ала за какво съм?
- Как за какво си, да са находаш, бре!