ТЕЛЕФОННИ БЪРКОТИИ
Преди много години, никой още не беше чувал за лични преносими телефони. Те щяха да се появят след цяло десетилетие, ще се наричат мобифони и първоначалната им цена беше колкото на лека кола, а за джиесеми и смартфони никой още нямаше представа. Домашните телефони бяха обикновен апарат с шайба и подвижна слушалка, свързана с кабел за апарата. Неотдавна поради някаква нова система в организацията на телефонните връзки, телефонната централа направи разместване на цифрите в номерата на домашните телефони, което доведе до объркване, а понякога и до домашни конфликти.
Нали може да си представите какво я чака нищо неподозиращата порядъчна съпруга, когато телефонът звънне: главата на семейството вдигне слушалката, и от нея се чуе лигав мъжки глас, който убеден, че в този час съпругът на жената, която търси, в този ден е на работа и той сладострастно бърза да я предупреди да го чака след половин час, защото е намерил време да прескочи за малко до тях, а нещастната съпруга представа си няма кой е този мъж, който се кани да я посети, а сега трябва да отговаря на въпросите на разярения си подозрителен съпруг и да го убеждава, че не познава такъв мъж; да се кълне в най-милото,че няма връзка с никакъв мъж и трябва да отговаря за нещо, за което тя няма никаква вина.. А тя, женичката, наистина не познава мъжа, който се обажда и няма никаква вина! Как мислите?… Дали съпругът й ще й повярва?!
Представете си същата ситуация, само че този път домакинята чуе подобен звън и като вдигне слушалката от нея се чуе мяукащ женски гевезлив глас: „Писанчо, ако домашната ти кучка я няма, ела, защото тук твоята Писанка е много нещастна; чисто гола е и много й е студено. Писанчо, бързо ела да я стоплиш, защото твоята Писанка мръзне, а на нея й е много самотно и тъжно!….” Нали си представяте какво го чака нарочения Писанчо, който през това време най-невинно си чете вестника или гледа по телевизорчето върху хладилника футбол с участието на любимия си отбор и си пие ракийката, когато съпругата разярена нахлуе кухнята да го попита коя е тази Писанка, която го чака чисто гола, за да я утеши и си позволява да нарича нея - съпругата - домашна кучка…
Да, ставаха в началото такива неразбории причинени от тази модернизирана и все още нерегулирана телефонна система.
* * *
Телефонът звънна тревожно!… Вдигнах слушалката.
- Стойчо!… Стойчо!… - Аз наистина се казвам Стойчо. - Бързо ела, мойто момче, бързо, защото Иван пак е пиян и ме бие.
Аз познавам много Ивановци, трима приятели имам с името Иван. Но доколкото знам, нито един от тях не бие жена си. А кой е този Иван, който в момента бие тази жена, представа си нямам.
- Госпожо! Аз не съм… - но жената изпищя и отново извика:
- Стойчо! Ела бързо, че този идиот ме преби…
- Дай телефона на този глупак да му кажа нещо!…- строго заръчах на женицата, но тя се забави нещо и след малко ми отговори:
- Вече не ме бие. Заспа! Падна на леглото и веднага заспа. Не идвай, Стойчо! Ама утре, моля те, поговори отново с мъжа ми…. Когато е трезвен, по-добър от него няма. Ама напие ли се, става…
- Госпожо! - прекъснах я. - Много съжалявам, но аз не ви познавам и не съм този, за когото ме мислите.
- Как не ме познавате? Не сте ли Стойчо полицайчето?!…
- Стойчо се казвам, но не съм полицай. Телефоните връзки напоследък нещо са объркани…
- Така ли?… Ами сега аз какво ще правя, ако утре пак се напие?!… Той само от теб се страхува.
- Не знам, госпожо. Не съм полицай. Съжалявам, но не мога да ви помогна. Обадете се в полицията.
* * *
Три дни по късно.
Телефонът звъни! Дванадесетгодишната ми дъщеря първа притича и грабна слушалката. Знам, че чака обаждане от Наско. Съученикът й от съседния клас, който си пада по нея. И тя си пада по него. Оказа се непозната жена.
На въпроса, който получи, дъщеря ми отвърна потвърдително: - Да, аз съм Мария! - веднага след това свали слушалката и прошепна изненадана на майка си: - Тази жена ме нарече дрисла и ми каза да те повикам на телефона.
Съпругата ми стана и взе слушалката… Беше грешка! Оказа се, че жената търси своя приятелка, която също има дъщеря на име Мария и тя на шега я нарекла дрисла, защото семействата им са много близки и при тях това минавало за шега. Значи станала е грешка. И жената дълго се извинява, че е нарекла нашата дъщеря така.
* * *
Два дни по-късно.
Телефонът звъни. Вдигам слушалката:
- Стойчо! - гласът е бърз, нетърпелив и звучи по роднински; човекът е убеден, че сам ще се сетя кой ми се обажда: - Стойчо, ела утре, моето момче, да качим хладилника до шестия етаж. Кажи и на брат ти да дойде да помогне, защото хладилникът е много висок и в асансьора не може да влезе. А ще трябва да го качим чак до шестия етаж. Да, и като идвате, донесете с брат си трите чанти с багаж, които леля ти Гичка е оставила на майка ти преди няколко дни. Кажи и на майка си утре и тя да дойде по-рано, защото ще ни дойдат много хора на гости, та майка ти да помогне на леля ти Гичка в приготвянето. Хайде, моето момче. Чакаме ви! А, да не забравя! Покани и приятелката си. Чух, че била много хубаво момиче. Доведи я, да я видим!… - и прекъсна връзката. Не ми даде възможност да го прекъсна и да му обясня, че има грешка в телефонните връзки и не съм този Стойчо, на когото той е чичо или свако, или какъвто е там. Прекъсна връзката… Бързаше човекът, защото вероятно се бяха преместили в нов апартамент и бързаха да си оправят жилището.
* * *
Следващите три дни още четири момичета са обадиха да търсят този Стойчо, но този път те спокойно ме оставиха да им обясня, че аз не съм този Стойчо, когото търсят. Трите от тях ми се извиниха и повече не се обадиха. Четвъртата след като разбра, че не съм Стойчо полицайчето, ми предложи тогава да се срещнем двамата още тази вечер. Деликатно й казах, че това не може да стане, защото съм щастливо женен, на което тя учудено ми отвърна:
- И какво от това?! Това причина ли е?… Да не би да си скопен?!…
След седмица.
Телефонът звъни ядосано.
Вдигам слушалката. От другата страна цари пълна напрегната тишина. Чува се само нервно, задъхано дишане.
- Ало!…. - отсреща мълчание
- Ало!… - пак няма отговор
- Ало! - отново мълчание. Затварям телефона.
Няколко секунди по-късно телефонът отново звъни още по-нервно и гневно. Вдигам слушалката. От нея като от душ ме полива гневен словесен порой на ядосано момиче:
- Стойчо!…
- Да! Стойчо е на телефона!
- Затваряш телефона, а? Затваряш, нали?! Ако ти звънеше онази ку..а Невена, нямаше да затвориш. Нали?! Нямаше да затвориш! Ама на мен затваряш!… Знам, че за теб аз нищо не представлявам, ама ще съжаляваш!…
- Кой е? Кой се обажда? Всъщност, спри се бе, момиче. Изслушай ме!… Аз….
- Не ми се прави, моля ти се, на невинно отнесен. Много добре знаеш кой се обажда… Стойчо!.. Не ми се прави на вода ненапита.
- Слушай, момиче, аз…- опитах се да я прекъсна, но тя не ми позволи и продължи пороя:
- Наслушала съм се на големите ти приказки и на големите ти обещания. До гуша ми дойде. Предупреждавам те, че ако още веднъж ми направиш този номер - да те чакам по два часа и ти да не дойдеш, считай, че сме скъсали.
Исках да прекъсна момичето и с най-добри намерения да й обясня, че аз наистина съм Стойчо. Ама не този Стойчо, на когото е ядосана. Щях любезно да й обясня, че телефонните линии са объркани и в момента тя не разговаря с този Стойчо, за когото се отнася това предупреждение. И ако не изясним този въпрос, нейните отношения с този, другия Стойчо още повече ще се объркат и ще се влошат. Но момичето не ми позволи да взема думата. Опитам ли се да издам звук, тя веднага ме прекъсваше. Непрестанно сипеше градушка от закани и предупреждения. Накрая се разплака и ми изкрещя в ухото:
- Негодник!… Глупак!…- и трясна слушалката.
Жена ми излезе от кухнята и минавайки край мен ме попита:
- С кого разговаряш?
- С някаква шантава. Заплаши ме, че ще скъса с мен, ако още веднъж й вържа тенекия.
- Пак ли този Стойчо е свършил тази работа?!…
- Стойчо! Кой друг….
* * *
На другия ден.
Телефонът звъни. Дъщеря ми вдига слушалката и ми извика:
- Татко! Някакъв човек те търси по телефона…
Взех слушалката.
- Ало. Да!… Да! Стойчо Пенев е на телефона…
Гласът е груб, много властен и заплашителен:
- Ааа!… Стойчо ли е?! Слушай, Стойчо Пенев ли си или си Стойчо Денев. Или Стойчо Филанкишиев. Никак не ме интересува фамилията ти. Само ти казвам, че ако не оставиш жена ми на мира, майка ти студен ще те целува. Считай го като първо и последно предупреждение! Следващ път няма да има!… Анадънму!… Келеш с келеша ти! Внимавай!… Много внимавай!.. Второ предупреждение няма да има!….- напсува ме и затвори слушалката.
Съпругата ми се бе спряла до мен и вероятно чу целия разговор.
- Кой беше? Пак ли Стойчо търсеха? - попита ме тя.
- Пак него.
- Този Стойчо нещо много известен стана. Много е личен! - погледна ме с подозрение. - И много търсен!… Как пък все на теб попадат. - Пак ме погледна подозрително и допълни: - Внимавай, Стойчо!… Много внимавай, Стойчо Пенев!….
След няколко дни телефонните връзки се оправиха.
