„ПОРТУГАЛСКАТА КНИГА В БЪЛГАРИЯ“
Така е нарекъл впечатляващото си изследване проф. Лъчезар Георгиев, с подзаглавие „Издатели, автори, заглавия. Български писатели и учени по темата Португалия”.
Сборникът е дело на Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2021 г. и е изграден от такива задълбочено поднесени теми, като „Двустранни книжовни и издателски комуникации между Португалия и България”, „Рефлексия на португалската белетристика, поезия и публицистика върху българското книгоиздаване”, „Исторически, документални и художествени книги за културните и политическите комуникации между Португалия и България”, „Книгите на писателя Жузе Сарамагу у нас”, „Произведенията на писателя Еса де Кейрош”…
Познаваме Лъчезар Георгиев като създател на научни монографии, студии, статии и художествени произведения и от преподавателската му работа в университета на Велико Търново.
Но трябва да подчертаем, че с честите му посещения в страната, чиято духовност ни представя, за него тя не е само географско понятие и туристическа дестинация, а богат извор, от който е черпил и продължава да черпи мащабните си познания за нейната култура и литература.
В предговора си той отбелязва: „Анализирани са накратко португалските, както и по-известни, представени в публичното пространство белетристи, поети, публицисти, автори на публицистични и документални съчинения, трасиращи българо-португалските връзки в най-ново време. Използвани са и авторски наблюдения, свързани с пребиваванията и проучванията ми в културни институции, фондации и библиотеки в Лисабон, а също присъстват и фрагменти от мои книги, студии статии върху проблеми, свързани с разглеждането на настоящата тема.”
Тя визира имената на класиците Камилу Кащелу Бранку и Еса де Кейрош; на съвременни автори като Мария Тереза Майа Гонзалеш и романистите-модернисти Жузе Самарагу, Жуау Агиар, Марио де Карвальо, Антониу Лобу Антунеш, Жузе Кардозу Пиреш, Фернанду Кампуш, Жузе Рису Дирейтиню, Дулсе Мария Кардозо…
Не са пропуснати преводните книги на поетите Фернанду Песоа, Жузе Мануел Мендеш и Жузе Жорж Летрия, а също документално-публицистичните съчинения на Мигел Торга, Жуау Мира Гомеш и Луиш Гонзага Ферейра.
За немалка част от разглежданите издания са включени в съкратен, ала достатъчно информиращ преразказ водещите тематични линии; упоменати са българските издателства, отпечатали в различни години португалски автори и впечатлява библиографията, добавена към отделните глави на сборника.
Без преувеличение можем да го оприличим, въпреки малкия му обем, на енциклопедия -въведение в извисената писмовна култура на тази държава, която, за жалост, и днес у нас възприемаме повече откъм екзотичната й страна.
И трябва добросъвестни изследователи като проф. Георгиев да хвърлят мост между Португалия и България във времето, културата и литературата за да разберем, че още твърде малко познаваме достиженията на европейските си спътници във времето и интелекта и отдавна е настъпил моментът да променим критериите си за това.
Много са и снимките, богато илюстриращи страниците на книгата.
Ала по-важното е друго: че сега до нас достигат имена на писатели и произведения, които несъмнено си струва да издирим и прочетем.
Да се потопим в една друга, изключително разнообразна сюжетна действителност, тематични предпочитания, психологически анализ и емоционална багреност, обобщени и едновременно - прецизирани за аудиторията от богатата научна информираност на проф. Георгиев.
Да се срещнем с житейски светогледи, анализиращи както конкретния творчески момент, така и битийното съществуване на хората в Португалия в исторически, социален, идеен и естетически план.
Спектърът е много широк, но поднесен пестеливо, аналитично и достъпно от твореца и книгата е предназначена за широк кръг интересуващи се читатели - както научни работници, така и любители на стойностната преводна литература.
Не е пропуснат и обратният процес: „Все още българските автори, които се превеждат в Португалия, са по-малко, съпоставени с многообразната палитра от преводни жанрове и португалски автори у нас. Не бива да отричаме и някои позитивни страни - немалко публикации и издадени книги на португалски теми и с португалски сюжети. Погледнато обаче в по-широк план, все пак липсват както художествени творби, така и научни изследвания по различни португалски теми - научни, географски, в сферата на белетристиката, поезията, пътеписно-документалното творчество, от наши автори - в превод на португалски език. Струва ми се, че е време да се задейства обратният процес - българската книга да заеме своето подобаващо място сред репертоара на португалските издатели.”
Няма как да не се съгласим с тази констатация, разширявайки я и за други държави, защото възниква логичният въпрос:
„Доколко съвременният творец у нас наистина познава планетата? Или поне част от нея, лично, пътувайки и набирайки впечатления „от първа ръка”? Струва ми се, че те все още се броят на пръсти.
Голяма част от останалите сякаш надничат иззад стобора към водещите тенденции в световните литературни процеси и могат само да мечтаят някой да се сети, че съществуват; че ги има и че книгите им всъщност са равностойни за същите тези процеси и заслужават да бъдат познавани далеч зад граница.
Затова ще поздравим нашите пишещи сънародници в диаспората, обединени в редица културни общности, сред които ярко се откроява Лигата на българските писатели в САЩ и по света - Чикаго.
Иначе, връщайки се към „Португалската книга в България” ще заключа, че сборникът е явление в съвременното ни книгоиздаване.
Сполучливо съчетание от много изследвания, вярна интерпретация на литературните процеси в страната и научни заключения, които само много ерудиран наблюдател може да ни поднесе.
Сигурен съм, че Лъчезар Георгиев ще продължи да ни изненадва с нови и нови изследвания, имащи свое място в съвременната българска духовност и международните й, актуално поднесени контакти със света…
