Редакторът Лозан Такев за новата поетична книга на Генадий Велчев

„Ще седнем
някъде,
ще поговорим -
за онова,
което не говорим,
но си
мислим”

Така започва в първата начална творба „Моят век” поетът своята най-нова лирична беседа с читателя, все още посягащ към хартиения носител на вдъхновението, което е споходило Генадий Велчев между 10 август 2020 и 7 февруари 2021 г - в дните, в които го е спохождало и го е оставил на електронен носител и офсетова хартия в малка красива книга…

Кратки изстрели, с които иска да ни внуши, че не отива на война, а ще ни направи съпричастни с неговия лиричен рисунък на събития, хора, любими поети и стихове, на спомени за баща му и майка му, за дъщеря си, за непрежалимата си сестрица…

Ще си припомним гордо за любимия Вапцаров …Между впрочем затова и книгата му излиза в малко известното издателство „Никола Вапцаров” към писателската кооперация „Никола Вапцаров” към Съюза на българските писатели и Българския антифашистки съюз, основана преди години от покойните Димитър Гулев и Лъчезар Еленков.

„Аз не отивам на война” има претенциите за искрен лаконичен и човешки диалог, в който ще се докоснем отново до великия Христо Смирненски и Пейо Яворов, на много места отново ще ни навестява паметта за Вапцаровата вяра, а България с високите сини планини и новите предизвикателства е и болка и любов, излята и изпята в стиховете на поета…

Не обичам да внушавам свои истини и препоръки за достойнствата на една книга, затова сами прочетете кратките творби, събрани в изповедта на Велчев „Аз не отивам на война” и непременно вижте „Невеста”, „Преливане на кръв”, „Зимният огън” и всички останали, разбира се, за да добиете и своя пълна представа за тези наистина кратки поетични изстрели, с които Генадий не отива на война, но ни държи в пълна бойна готовност да отдадем заслуженото в боя…

Убеден съм, че те ще ви направят по-добри и ще ви пренесат в един истински духовен мир…