Петко Тихолов

Цветистата пролет отмина -
отмина тъй рано за мен!
Навеки в душата погина
копнежа за празничен ден…

Цветистата пролет отмина -
отмина със тебе, жена!
Как скръбна е мойта градина
без слънце, лазури, луна!…

Сребристата пролет отмина…

————————–

в. „Нов женски свят”