Ели Видева

ПАНДЕМИЯ

Доносници вършеят по хармана!
Вторачени в прозорци и екрани
злорадстват върху чужда радост, скръб,
превили пред управниците гръб.
Изгубили човешката си същност,
забравили, че любовта е вездесъща!
А Бог ще им напомни многократно,
че славата от клевета е кратка!

МОСТ

Ежедневната ми мисъл
има точна дължина -
три хиляди километра.
До момчетата.
Във това, което им е дом
кътам топлина и обич.
Пращам им ги
със светлинна скорост
към това, което им е къща.
И попътен вятър.
Да си дойдат.

УЛИЧЕН БЛУС

Саксофон, контрабас и китара,
а пианото рони клавиши
и звукът е превзел тротоара,
и градът знойна музика диша.

И се носи по опнати жици
на човека мечтата за вис.
Ромоли, ромоли гургулица -
раждат трелите помисъл чист

за любов, за копнеж, за надежда,
за очи, дълбочинни като езера.
По грифа на китарата нежно
кацат рейнали птичи пера.

Като тъжен, отчаян любовник
слиза късният есенен мрак.
Отзвучават акордите. Сова
за магични съдби дава знак.

ИКОНА

Богородица е плакала и снощи.
Късно я разбрахме.
А сълзите режат като нож и
ни вменяват грях, че
състраданието бавно се удави
в блато от измислени величия,
че забравихме богатството
на безброй различни,
че със болката се гаврим,
вкупом неразбрали,
че сълзата, снощната, ни очовечава…
пази… гали…