ЛЯТО
ЛЯТО
Далече Искъра шуми
и като гущер се препича
покрай скалите. После в миг
се спуща и надолу тича.
Прижуря… слънце и скали!
Над сиво-сини пущинаци
описват кръгове орли
и бавно по скалите кацат.
А долу, в меката ливада -
метличина, синчец и смин…
Коситба е… Омара пада…
Към слънцето дими комин.
На див босилек миризма
трепери над купите слама.
Изправена, една мома
върви с кобилица на рамо.
А в менците й две слънца
удавени се плискат, скачат.
Със лъскави от пот лица
подвикват младите косачи.
РИБАР
Три дена вече дъждове валят…
Преля на воля бреговете Искър!
А облаците слезли ниско, ниско
като гъсеници пълзят…
Окъпани, дърветата отърсват
листата си и всеки глог и храст
е блеснал. По пътечката, забързал,
се стрелна заек в близката гора.
Един рибар, до кръста чак измокрен
ругае мътната вода под нос.
Изтегля мрежата си от дълбокото
и по тревата бавно тръгва бос.
Край него дрипавото му дете подскача
и му се гали: „Днес не хвана клен!”…
А таткото преърбен бавно крачи
и мисли за изгубения ден.
Три дена вече дъждове валят
и Искъра прелива из коритото.
Те сметка за рибаря не държат,
валят проливно, никого не питат.
——————————
в. „Литературен живот”, г. 1, бр. 3, 16.10.1940 г.
