ОПТИМИСТ
Денят навлезе бавно в правата си, слънцето тръгна нагоре по хоризонта, за да последва своето неотклонно извисяване. Пенсионерът Василев дори не го погледна, той нямаше за къде да бърза. Закусваше бавно като мажеше филията си с масло и отгоре - златист мед. Това бе любимата му закуска. Обичаше я още от малък. По времето на социализма все говореха, че един ден като река в живота на всички ще потече “мед и мляко”. Нено Василев много искаше това наистина да се случи, да се сбъдне и дори предпочиташе “да потече масло и мед” вместо обещаното “мед и мляко”, но експериментът не стана. Социализмът дойде и безславно си отиде. Така сигурно щеше да е и с последвалата го демокрация, макар някои упорито да твърдят и се бият в гърдите, че тя ще е вечна.
Но вечни неща на тоя свят няма. Даже и Слънцето след няколко милиарди години сигурно ще угасне, както твърдят песимистите… Знае ли човек! Нено Василев още по-малко. Но той не е песимист, той е оптимист и вярва, че и да угасне тяхното хубаво слънце, то друго ще светне и животът по Земята пак ще се разстели и дори по-красив и в живота на хората тогава може да потече оная река от “мед и мляко”, за която мнозина мечтаят.
Нено бавно мажеше хляба с масло, разстилаше отгоре мед, отхапваше по малко от филията и си мислеше дали не е по-хубаво, вместо да чака тая река от “мед и мляко”, която я дойде някога, я не дойде и сам да се захване и да стигне, ако не до река, то поне до малко кладенче на някаква благинка. Пенсионер е вече, време има.
Може да подеме нещо ново, та да осмисли някак дните си. Той взе бурканчето с мед, повдигна го и се замисли. Защо да не се захване с пчеларство? Ще се занимава с нещо, което е много полезно и сигурно и много приятно. Нали от това ще потече мед. Маслото ще си го купува. Идеята го съживи. Ето едно хоби само за него. Нали го наричат млад пенсионер!
Нено Василев бе земен човек и предпочиташе сега да има в ръка една филия масло с мед, отколкото онази река, която утре непременно щяла да дойде и потече. Щяла, щяла, ама не идва. Това да не е като пенсионирането. Щеш не щеш, като ти чукнат лазарниците и пенсионирането идва. Ставаш рентиер на Социалната система и “вън от борда!”
Нено Василев нямаше и понятие как се става пчелар. За живота на пчелите не знаеше нищо. По-често той ги бе виждал върху етикетите на бурканите с мед, отколкото на живо. Но това нямаше значение. Той си спомни за много пчелари, от които можеше да поиска съвет и най-напред се сети за известният на всички в града бай Райко.
Ами, да! Ще му се обади още сега, ще му каже за мерака си и нещата ще тръгнат. Веднага намери телефона и позвъни. Обясни за какво го търси и помоли да се срещнат. Старият пчелар прие, дори се зарадва, че ще помогне на един начинаещ любител на този стар занаят.
Нено Василев бе страшно доволен от себе си. Най-после той имаше какво да прави, бе намерил изход да избяга от скуката и досадното ежедневие: закуската, пенсионерския клуб, обяда и пак в Клуба. Бяха му омръзнали игрите на белот и табла, безкрайните разговори за старческите болести и билките за тях. Скъпотията в живота бе повече от тягостна. От утре - край на всичко това!
Райко Пчеларя го чакаше в беседката на двора си у дома. Беседката беше забулена цяла в бръшлян и под нея бе така сенчесто и прохладно. Нено много пъти бе идвал тук, за да си купи мед.
- Ти какво, скуката ли те налегна? - посрещна го усмихнат старият пчелар.
- Не е само скука, бай Райко. От пет месеца съм пенсионер. Не съм свикнал на безделие, затова искам да стана пчелар.
За реката от “мед и мляко” премълча.
- Искаш, но малко си позакъснял.
- Сега няма ли да мога да се науча на пчеларство?
- Ще се научиш, ама е трябвало преди две години да дойдеш. Да научиш “а-бе-то” на пчеларската азбука и щом се пенсионираш нямаше да усетиш как нещата сами щяха да тръгнат.
Бай Райко сложи на мраморната маса в беседката две панички с мед и малки лъжички. Нено опита от едната.
- Хапни си! Опитай и другата. Това са два вида мед. По-светлият е само от акация, а другият - от билки и слънчоглед.
Нено бръкна и в двете панички. Няколко пъти облиза лъжичката. Ах, как обичаше той тази приятна вкусотия.
Вторият мед беше златист и гъст, дъхаше на пчелен восък и отгоре сякаш имаше каймак, защото бе съвсем пресен и по него още личаха мехурчетата въздух, получени при въртенето на центрофугата.
- Супер качество! - каза Нено и не се стърпя пак да посегне ту от едната, ту от другата паничка.
- Супер е, защото е чист и дълго е стоял в кошера да узрее - каза пчеларят.
- Кажи ми, бай Райчо, - рече Нено. - Колко време ще трябва и аз да се науча на това да извадя такъв мед?
- Различно е, но ако имаш желание - ще извадиш.
- Голям мерак имам! Сега нищо друго не искам, освен да стана пчелар.
- Един сезон ще трябва да чиракуваш - каза бай Райко. - След това всички манипулации при пчелите се повтарят и само ще прибавяш към наученото и по нещо ново. Ако постоянстваш, след две-три години - можеш да станеш истински пчелар.
- Доста време е! - въздъхна Нено.
- Аз затова ти казах, че е трябвало да се захванеш по-рано. Сега щеше да си “пекан” за някои работи, а не да си “пчеларски първолак”. Но не се плаши. Никога не е късно!
- Какво най-напред трябва да направя? - попита Нено. - Да си купя ли един-два кошера с пчели.
- Ще си купиш и е хубаво да ги сложиш наблизо, защото често ще ходиш при тях. Ще наблюдаваш живота им, а и те ще те “наблюдават”. Ако се грижиш добре за тях и пчелите така ще се отплащат към теб. Пчеларският майсторлък идва след години, не става за ден-два.
Нено гледаше двете панички с мед и започна да се прехласва. Да, всеки ден той ще ходи при с в о и т е пчели, ще прави всичко каквото трябва. А пчелите ще събират ей такъв мед: като го хапнеш, на сърцето да ти стане леко, а на душата сладко. Тогава и пенсионерството няма да е скука.
- Ще си купиш пушилка - продължи бай Райко: - И няма да се гнусиш от нищо, защото в пушилката се поставят да горят сухи конски фъшкии. Може и други, ама те бързо гаснат и по-малко пушат. Като отваряш кошера, трябва да духнеш от пушилката, да предупредиш пчелите, че ще ги наглеждаш. Ще си купиш и пчеларско було.
- Какво “було”? - не разбра Нено.
- Пчеларско! Това е маска с мрежа отпред, за да не те жилят по лицето. Тебе ужилвала ли те е пчела?
- Не си спомням. Боли ли?
- Няма страшно. Свиква се. Пчелната отрова е полезна. Ако имаш ревматизъм или някакви шипове, болките ще намалеят и ревматизмът за теб няма да е проблем.
- Значи ужилването е лековито?
- Да, колкото повече ужилвания имаш - толкова си по-здрав!
- Невероятно!
- И други интересни работи има. Ти знаеш ли, че за да съберат един килограм мед, пчелите посещават пет милиона цветчета?
- Пет милиона! - не можеше да повярва Нено.
- Дори и повече - убеден бе бай Райко. - Затова пчелите жилят и не си дават меда току-тъй!
- Ужилването неприятно ли е? - притесняваше се Нено.
- Затуй има лек. За да се отървеш по-бързо от парещата болка, ще си приготвиш малко бурканче с гасена бяла вар. Щом те ужили пчела, намазваш местото отгоре с бяла вар и болката за миг изчезва.
- Бай Райко, ти си цяла енциклопедия! - възхити се Нено. - От колко време се занимаваш с пчелите?
- От петдесет години.
- Половин век! Аз кога ли ще те стигна?
- Е, може и да ме стигнеш, ако наистина имаш желание!
- А, бе, какво ти желание? - палеше се Нено. - Меракът ми е двоен!
- Отначало - продължи бай Райко - трябва да разпознаваш трите вида пчели. Най-ценната от всички в кошера е Майката или Царицата. Тя е единствена женска пчела, която снася яйца. Във всеки кошер има само по една майка.
- В кошера никога ли няма повече от една майка?
- Случва се да има, но е за кратко време. Докато двете майки се срещнат и тогава едната убива друга. Обикновено надделява по-младата.
- Брех, да се не види! - дивеше се Нено. - Не бяха чувал това.
- Мъжките пчели в кошера са търтеите - продължи урока бай Райко.
- Знам за тях! - рече ученикът му. - И за пчелите-работнички - също. Те са най-важните!
- Всички са важни! Пчелното семейство е задружно и всеки си знае работата. Ние, българите, ако бяхме като пчелно семейство, чудеса щяха да станат и за хората, и за държавата. Ама сега чудеса няма, излюпиха се мнозина търтеите - само лапат и бръмчат.
- Кажи ми нещо за пчелната Царица! - помоли Нено.
- Хубавата Царица снася до две хиляди яйца в денонощие. Тя има свита, която я храни с мед, пчелно млечице и вода. А бе въобще, гледат я като царица, оттам идва и името й. Сега стига приказки, ами ела - при кошерите. Но първо вземи това пчеларско було. Мене не ме гледай - аз мога и без було. Свикнал съм.
И двамата отидоха в градината зад къщата. Големият пчелин на бай Райко бе другаде, а тук държеше само няколко кошера, в които за свое и тяхно удобство по-лесно отглеждаше елитни пчелни майки. Той отвори един от тях, извади голяма пита от средата на пчелното семейство, леко подухна с уста към килийките и пчелите се раздвижиха.
- Гледай, Нено - ето я: Нейно Величество Царицата!
- Къде е ? - попита кандидат-пчеларят, но не можа добре да я види и свали булото от лицето си.
- Не сваляй маската! - каза бай Райко, но Нено вече я държеше в ръце и непредпазливо навираше нос към пчелната пита. Той видя майката и възкликна:
- Колко е голяма! - но без да иска докосна с пръст пчелите и уплашено дръпна ръката си.
Подразнена от неговото рязко движение една пчела се стрелна, бръмна в лицето му и го ужили под окото.
- Ох, какво стана?! - изпъшка той.
- Не трябваше да сваляш маската - с укор каза бай Райко и върна питата в кошера. Затвори го с капака и каза: - Ела, сега ще извадя жилото!
Но Нено въртеше главата си и пречеше да се извади жилото.
- Не мърдай, по-бързо да стане! - рече пчеларят. - Трябва бързо да го извадя, докато още не си е пуснало всичката отрова.
Той внимателно извади жилото, но бузата на кандидат-пчеларя започна бързо да се подува и окото му съвсем се затвори.
- Боли ме! - каза Нено.
- На уязвимо място те ужили.
- Лошо ми става. Причерня ми!
Старият пчелар веднага разбра, че Нено бе получил алергичен шок и бурканчето с гасена вар сега няма да помогне. Положи пострадалия на тревата, по-далеч от пчелите и позвъни на Бърза помощ. Знаеше старият пчелар как да се справи с възникналия проблем и донесе таблетка “Сендостен калциум”. Нено не можа да преглътне голямото хапче, затова бай Райко го разчупи, но пак не успя цялото да го сложи в устата му, защото езикът на Нено бе подпухнал съвсем и той започна да се задушава.
Линейката пристигна навреме. Лекарят веднага инжектира венозно пострадалия с “Метил-бензол”, а след това и “Алергозан”. Измери пулса на пострадалия - едва се чуваше! Постави му инжекция и с “Адреналин”. Полека Нено започна да идва на себе си. Дишането му се нормализира.
- Още малко и край! - рече лекарят. - За какво се е наврял тука?
- Искаше да става пчелар.
- Откажи го! Ако не бяхме дошли до петнайсет минути щеше да свърши!
И той написа рецепта на Нено и му заръча отсега нататък, ако излиза в полето, в себе си винаги да има спринцовка и ампули с лекарства. Пострадалият полежа около час, после бай Райко го придружи до вкъщи.
След три дни Нено му се обади по телефона, благодари му за всичко и накрая оптимистично каза, че не се е отказал от мерака си да стане пчелар, защото научил за някакъв аерозол “Анти-апин”. При напръскване с него - пчелите въобще не жилели.
- Ще си го купя и пак идвам на урок при тебе! - рече Нено.
- Остави “Анти-апина”! - каза бай Райко.
- Защо?
- Ами ако не ти подейства?
- Ще подейства, как няма да подейства! - викаше в слушалката Нено и вече сам си вярваше. - На другите как действа?
- Ще подейства веднъж, ще подейства два пъти и на третия организмът ти ще се насити и може да получи резистентност към лекарството. Тогава то може да откаже да ти действа и ако се случи, няма как да те спасят и ще умреш.
- И да умра, меракът ми пак ще остане.
- А бе, голям инат си! - рече отсреща бай Райко:
- Не инат, бай Райко, не. - Нено въздъхна тежко: - Просто съм оптимист! Какво да се прави, цял живот съм бил такъв - и той посегна към бурканчето с мед.
А медът имаше упойващ аромат на самодивски билки и златен цвят, защото пчелите го бяха събрали от пет милиона златни цветчета!
