Петър Динеков

Това е една драма - биография. Напоследък в европейската литература е широко разпространен биографичният роман.

Стефан Савов, обаче, прави опит със средствата на драмата да възсъздаде един живот.

От тук и особената постройка на творбата: имаме няколкократна завръзка и развръзка в зависимост от линията, по която се развива животът на главното лице.

Напрежението не се изразява само в начините, по които героят ще излезе от известни заплетени положения, а преди всичко е подчинено на общия ход на неговата жизнена съдба.

Драмата започва с една чудесна картина, сочеща на зрителя условията, в които живее Кара Танас. Нещо повече: още в тая първа картина Кара Танас е представен с най-характерните си черти. Една силна личност се налага на нашето внимание. Един героичен образ привлича нашите симпатии, изтръгва нашето съчувствие.

Ние вече сме завладени от обаянието на тоя силен и смел човек, не можем да не следим с интерес развоя на неговия живот до края на пиесата.

Ст. Савов е взел сюжета си от народното предание и народните песни. В случая не ни интересува доколко художественият образ отговаря на историческия.

Искаме да подчертаем друго: умението на Савов да проникне напълно в духа на епохата, да възстанови миналото по един внушителен начин, да увлече зрителя с легендата за героичните дни от живота на нашия народ под робство.

Събитието се развива в първата половина на миналия век, в с. Жеравна и околния Балкан. една след друга картините ни въвеждат в атмосферата на онова време.

Запознаваме се с всекидневния бит на тогавашния българин, с неговите грижи за насъщния хляб. Влизаме в училищната сграда, наблюдаваме обучението на малките деца. Надникваме в чорбаджийските семейства. Бродим из Балкана със смелата чета на Кара Танас. Заживяваме с надеждите на млади и стари и вярата им в по-добри дни.

Само тая страна от драмата на Савов вече прави творбата ценна. Но има нещо друго - възторгът, с който тя е написана, чувствата, които бликат от нея, преклонението пред подвига на българските борци за свободата и правдата.

Савов е успял да превърне тоя възторг в слово, което увлича и заразява. В някои отношения неговата пиеса е истинска поема на нашето възраждане.

Тя е писана за дни като настоящите - да вдъхне повече вяра, да запали искрата на надеждата и възторга в моменти на апатия, отчаяние, дезориентация.

Би трябвало да бъде представена на сцената на Народния театър, защото въздействието й днес ще бъде по-силно и е по-необходимо от всеки друг път. Празнуваме дни на Хаджи Димитър, В. Априлов и други великани на нашето възраждане. Едва ли би се намерила по-съответна за тия случаи пиеса.

Доколкото знаем, драмата на Ст. Савов е приета в репертоара на театъра, но нейното представяне поради необясними причини и досега се забавя.

Освен специалното за случая съображение, че тая творба трябваше да бъде играна при големите общонародни празненства, които прославяха нашето възраждане, има и други причини, които сочат, че изобщо българските пиеси трябва да се играят в първите месеци на театралния сезон. Интересът на публиката към тях е много слаб.

Когато бъдат пък оставени и за края на сезона, тоя интерес съвсем изчезва и пиесите са осъдени на сигурно проваляне.

Новата драма на Ст. Савов има качества, които й биха осигурили по-траен успех.

Недостатъците й (главно липса на непрекъсната, единна интрига) се изкупват с вдъхновението, което оживява всеки образ, с легендата за смелия подвиг на хайдутите, със затрогващите картини из живота на българина под робство.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 313, 29.04.1936 г.