ВСЕКИ СЪС ЗАНАЯТА СИ
Събраха се трите приятелчета: бързоногото зайче-байче, пъргавата катеричка и кривото пате. Заговориха:
- Омръзна ми вече вечно едно и също - рече зайчето. - Все бягам, все бягам - денем и нощем все с това се занимавам. Предните ми нозе - къси, задните - дълги, само ме загрозяват и ми се смеят животните. Пък и тия ловци и кучета - все в мене им са очите! Няма живот!
- Наистина! - каза катеричката. - Защо ли дядо ми е избрал такъв калпав занаят - все да се катеря, вечно да се катеря и да скачам по клоните като акробат. Види ме някоя граблива птица, спусне се и ме отнесе в острите си нокти за закуска на своите глупави пернати.
- Че моето много ли е хубаво? - обади се патето. - Да се ровя в селските дворове, да щарапам в мочури и гьолове и да пълня стомаха си с бурени и попови лъжички. А пък на всичко отгоре и човката ми не е като човка, а нозете ми - лопатки и при това криви, та се люлея като някоя баба, кога вървя и ставам за посмешище.
И трите приятелчета бяха недовлни от себе си и решиха, че са нещастни.
- Бих желало - рече зайчето - да имам крилете на сокола, че да политна на воля из ширинето. Стига са ме дърпали кучешки зъби! Ах, какво не бих дал да мога да хвърча!
- А пък аз бих желала - рече катеричката - да нямам тази рунтава опашка, с която се залавям за клоните и тия нокти, с които се катеря по дърветата. Много бих искала да плувам.
- Да плуваш ли? - изненада се кривото пате. - Ох, Божичко, аз не ща нито да плувам, нито да хвърча. Не ща нито водата, ни крилете. Като ги имам, та каква полза? Всички ми се подиграват, че съм криво пате, че вървя тромаво. Моята мечта е да стана бързоходец.
Каквото пожелаха трите приятелчета, това и стана.
Зайчето се отказа от бързоходство и започна да хвърчи. Катеричката престана да се катери по дърветата и се пресели край брега на реката. А пък кривото пате се провъзгласи за бързоходец.
Ала в живота и в природата не всичко се нарежда, както се пожелае, а както ти е дадено от рождение.
По това време из гората минаваха ловци със своите кучета. Кучетата подушиха глупавото зайче. Зайчето помисли, че тоя път ще може да се подиграе със злите кучета, не потърси спасение в бързите си нозе, а остана да чака на едно място. Щом приближиха до него, зайчето скокна, за да хвръкне, ала нали нямаше криле - подскокна и тупна на земята. Кучетата се нахвърлиха върху него и го удушиха.
Като видя какво сполетя зайчето, катеричката се хвърли във вира, за да преплува реката и се спаси на отвъдния бряг. Ала нямаше нито опитността на патето, нито неговите лопатки, с които да гребе водата. Точно по средата течението я грабна и понесе, и в буйния водовъртеж на вира хубавата катеричка загуби сили, потъна и се удави.
Глупавото пате пък стоеше на сухо в полето. Щом видя какво става със зайчето и катричката, то реши да остане до край и да види докъде ще отиде кучешкото нахалство и жестокосърдечие, че да се оплаче със заявление до лъва.
Кучетата съгледаха патето и се втурнаха към него. Тромавото пате започна да криви и нали водата беше далеч от него, то се спусна да бяга. Уж се смяташе за бързоходец нашето пате, бяга, бяга, пък като че стои на едно място.
Пътят между него и кучетата се съкращаваше все повече и повече, докато и патето биде застигнато. Едно куче го грабна за шията и го отнесе при ловците.
- Ех - мислеше си патето из пътя - защо ми трябваше бързоходец да ставам? Ако си стоях в реката и сега да съм живо и здраво. Кучето ще се спусне подир мене, аз ще се хвърля в реката и то не ще посмее да дойде там, за да не се удави. Ловецът ще гръмне върху ми, но аз ще се гмурна във вира и куршумът не ще ме засегне. А сега, ето ме в зъбите на тия хищници. Не ми е дадено на мене да бягам, а - да плувам.
Зайчето и катеричката не можаха да си помислят нищо. Нали зайчето го удушиха кучетата, а катеричката се удави.
Но затова пък всички - и катерички, и зайчета, и патета - никога повече не пожелаха да променят своя живот и останаха да си живеят такива, каквито са родени.
Защото разбраха, че всеки, за каквото е роден, затова го и бива. Всеки със занаята си.
——————————
в. „Чуден свят”, бр. 95, 26.03.1942 г.
