Георги Гривнев

РОДОПСКА КЪЩА

В памет на поета Христо Черняев,
който обичаше Родопите.

Къща като къща -
с еркери, дето подпират стената.
И с южен чит
и северен дувар,
които си не знаят възрастта.
Стрехите са за птиците,
уморени от път
и с надежда
да продължат.
На потона се нижеше тютюн
до късна вечер,
дорде потта се изцеди,
дорде Луната
- сахан, препълнен с мляко -
извикваше съня,
а не глада.
Прозорците
са все така извити
като вежди-гайтан на мома.
Родопска къща,
още ли прикриваш малчуганите,
дето играеха на челик,
дето като стражари гонеха апашите,
а те все неуловими оставаха?
Родопска къща,
не отваряй рана,
останеш ли сама,
а сподави своята болка и вик,
че оглушея ли,
ще загубя и очи,
с които отново да те намеря.
Да те намеря и наяве,
и в спомен,
в който една постеля ми стига
и майка да ме завие.

***
Повлича крак тъгата и преминава в скръб.
Направиш стъпка, две и тъй проправяш път.

Всичко се редува в този наш единствен свят.
Дете роди ли се, на друг се свършва земният му път.

Когато радостта е щедра, сладостта й винаги се губи.
Когато мъката се трупа, животът бавно се погубва.

Какво е щастие и какво не е, излишно е да питаш.
Каквото пък си надробиш, недей ти други да виниш.

Не позволявай мечтата да застине в съзерцание,
че съзерцанието на духа е предсмъртното му състояние.

Ако искаш да покориш върха или хълма най-малко,
стягай си опинците, готов за неизбежни рани.