Генадий Велчев

Из „Аз не отивам на война”(2021)

ВАПЦАРОВ ГО Е КАЗАЛ

Народа ми,
народа ми,
народа ми.
Така мислят
за себе си
поетите.
Вапцаров
го е казал
на сбогуване,
във времена
на безчовечие.

НЕВЕСТА

Не пребледнявай,
Родино,
аз от картините
на Майстора
те помня,
сред ябълките
нацъфтели
и розова, и бяла,
и червена
от светлината
позлатена.
Каква си
булка, моя Родино,
и гиздава,
и натъкмена.
Хоро ще
поиграем,
ще потропаме
и тъпани
ще бият,
Земьо -
когото си
избрала -
ще го
вземеш,
деца ще имаш -
млада си
и хубава.
Запей,
попей ни,
мила Родино,
излез навън
да те послушат
буките в
Балкана,
до на Север
Дунава,
морето
да се развълнува.
Такава си
от хилядолетия.
Не можеш,
Родино,
да бъдеш
друга.

ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ

Те си повярваха,
че може
да ни няма -
като народ,
като държава -
не са разбрали
само търговците
на смърт -
Ние сме Народ,
който не се
продава.

ПРЕЛИВАНЕ НА КРЪВ

Докато си
търсехме късмета,
виж, какво стана,
приятелю
с България.
Продадена, предадена,
разграбена -
на тъмно -
сякаш е била
пет века.
И тегли като
вол горката -
и точат й
кръвта и я преливат
в златни чаши.
На пир - дошли
са господата
и взели са й
всички мярки.
Ще й ушият
здрава дреха,
да не помръдва от
ковчега -
да я заровят.
Да я
няма -
страната
без късмет
в Европа -
последната ни
българска
държава.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Революциите
тръгват и
завършват
на площада.
Той чака
търпеливо,
мълчаливо
края.
Аз продължавам
да си мисля -
същото като
площада - за
революцията
млада.
Революцията
продължава.
Всичко, приятелю,
ни предстои
ние се завръщаме -
те бягат.
Да питат Левски
кой България
ще възцари -
кой има
и кой няма
в нея дни.