Петър Динчев

Няма да поема риска
кротък да съм в кървав пир -
революцията иска
много точен командир.
А Оборище посочи,
че вървял е той до мен -
като лъв Бенковски скочи
в най-съдбовния момент.
Колебанието смачка
с вдигнат над главата нож…
Целият народ въстанал
го посрещна като вожд.
По селата, дето шета,
той наложи строг закон.
Хвърковатата му чета
стана славен ескадрон.
Смятам го за по-достоен
и не се засягам аз,
че в гърмежите на боя
не разделях с него власт.
Времето бе много сложно.
Тъй постъпих убеден,
но си мисля - кой ще може
да направи като мен?