Георги Драмбозов

Сред несъмнените достижения на публицистиката, есеистиката, очерка или мемоара, бих изброил десетина заглавия и имена, които са ме впечатлили като читател през последните години.

Вероятно ще пропусна някое по-значимо произведение и като писател предпочитам да се “отзова” само с кратък отзив за книгата “Личности и тревоги” от Георги Георгиев, излязла през 2010 година в издателство “Пропелер”.

Повече от десет години авторът - талантливият и скромен труженик на перото, беше журналист във в. “Народна армия”, над 14 години - началник на онова, истинското, Военно издателство.

И с тази, без колебания твърдя, голяма личност, известна като о.з. полк. Георги Георгиев, ме свързва фактът, че преди три десетилетия той смело включив плана на “своето” издателство моята стихосбирка, събирала праха доста време в “Народна младеж”.

Той има зад гърба си повече от десетина художествено-документални книги, а “тревогите” на неговата творческа дарба са свързани с откривателството на ония значими човеци, които обладават не само талант и ум, а и храброст на духа.

Не мога да не припомня някои от неговите творби като “Дарования”, “Живот на косъм”, “И това е любов”…

Той не е само писател и публицист, а в антология “Военна проза”, чийто съставител е, представя творбите на петдесет белетристи, писали за петте войни, които България води след Освобождението.

Или при него е не само налице умелото вплитане в повествованието на различните жанрове: очерк, есе, мемоар и пътепис, а голямата му тревога за паметта на поколенията, за честта народна, за българската свяст.

В случая този човеко-писател е напипал “златната жилка” в това как се прави четивна белетристика, без непременно да я вписваш в рамките на романа или повестта.

Книгата “Личности и тревоги” е написана в три раздела или в три глави: “Шипченци”, “Пристрастия” и “Войни и воини”. Като приложения са публикувани отзиви за творчеството на писателя от известни писатели и общественици.

В първата глава съзирам не само голямата обич към Шипка - символът на българската ни свобода, а приноси към историографията за значимите наши “свети места”, непознати факти и нюанси из биографиите на художници, писатели, артисти, учени, военачалници и др., както и описания на обикновени люде, у които “Бог е запалил искрата”.

А по повод на опитите на скудоумни “демократи” да заличат името на светия връх Шипка авторът възкликва: “Докога у нас ще се опитваме да правим промени, плюейки в кладенеца, от който сме пили?”

В главата “Пристрастия” Георгиев не само “очеркува” или разказва увлекателно за утвърдени имена в съвременното изкуство и литература: Видин Даскалов, Александър Гетман, Никола Радев, Методи Бежански, Неда Антонова, Павлина Павлова и др., а дава своя преценка и трактовка на отделни аспекти от тяхното творчество…

Стигаме до третата глава. В нея изключително интересни са разказите за воини - легенди от войните български: генералите Владимир Вазов и Марко Атанасов, поета-подофицер Гео Милев, писателя Димо Сяров, поета Иван Йончев, Николай Българина, доброволката Лефтера Игнатова, свързочника-герой Иван Тодоров от Сладък кладенец и др.

Затварям последната страница и би трябвало да изрека назидателно: Прочетете тази книга! Но знам, че ще прозвучи тривиално. Тревогите на една голяма писателска личност ще влязат в ума и сърцето на съвременния читател полека и ненатрапчиво.

Историческата памет на българина ще оживее, ще надмогне забравата в това комерсиализирано, бездуховно и леко профанизирано общество… Докато скърцат перата на такива люде като писателя - полковник Георги Георгиев!