Боян Ангелов

ШИПКА

Върхът със своя профил строг, скалист,
обвит от вечен мъх и храсти диви,
дано забрави, че съм тук турист,
защитниците си щом помни живи.
Подобно много други преди мен
с усилие сподавил съм сълзите,
застанал сам пред паметник стъмен,
събрал ведно на хиляди съдбите.
И в мен възкръсва оня страшен бой
с отблясъците на свистящи шашки.
Съзирам те сред тях, прадядо мой -
теб, опълченеца Марин Табашки!
Смълчаните пространства на дълга
пред пристъпите диви устояха.
И мъртвите отблъсквали врага,
днес братската могила им е стряха.
Пак август е…
Един огромен лъв
над мене спуска сянката си плътна,
за да ми каже, че съм плът и кръв
от него,
оцелял след битка смъртна.

СЪВЕСТ

На Боян Балабанов

Съвест, ти ме научи
да вървя към сърцата,
както чистия ручей
се стреми към реката.
Както топъл дъжд пада,
пролетта щом започне.
Както пада снаряда
по парабола точна.

Съвест, колко герои
спят в пръстта онемяла?!
На войниците твои
ти посока си дала.
Те вървят мълчаливи
край могилите братски.
Уморени, но живи,
зажаднели за ласки.

Съвест, ние сме силни
и звездата ще блесне.
Има болки родилни.
Няма пътища лесни.
Затова научи ме
да презирам покоя
и да бъда безимен,
но войник, съвест моя!

КРЕПОСТ

Под пръстта в една далечна пуста
чувството за свобода
е равно
на онези непреклонни чувства,
над които са изряли бавно
Петьофи и Ботев…
Не прибавям
сантимент
към делничния епос.
В равноденствието на съдбите
Драва, знам, не е река, а крепост,
крепост с ветерани и убити…
Който е видял мъже безръки
как прегръщат
своя генерал и
на честта сподавените мъки
как искрят
в отблясък на медали,
знам,
че е белязал с незабрава
паметта си,
а очите - с влага…
Влачи
ледове сломени Драва
и целува двата свои бряга.
Ледна е пръстта, ала когато
става клас
поникналото семе,
в крепостта за всичко неизпято
има щедрост,
светлина
и време!

ИМЕНА

Белязани
от танкови вериги
и ями
от избухнали снаряди,
по чудо
оцелелите ливади
се молят
за звъна на чучулиги.
По чудо
оцелелите войници
сред мартенския ден
далеч от мрака,
в очакване на немската атака
на хълма гол
заели са позиции.
А мъртвите - за тях
какво да кажа?
Лежат встрани,
с очи в зенита впити.
Не буди ги гласът на месершмити,
не вика ги
небето на блиндажа.
В земята болна,
мащехата наша,
след боя ще потънат непризнати.
Ще бъдат само имена и дати…
Сега от неизвестността се плаша.
Сега,
когато трябва да съм силен
в съня на моя син
вървя на пръсти
и виждам сред картините му пъстри
контурите
на братските могили.