Петър Хаджинаков

Романът на Иван Енчев „Злато и чакъл” /Българска книжница, С., 2012/ по художествено майсторство на изображение и техники на повествуване и естетико-възпитателно внушение се нарежда до такива шедьоври в жанра на историческата литература /революционно-патриотичната, приключенско-екзотичната, военно-романтичната, дидактично-възпитателната за деца и юноши/, постигнала шедьоври при автори като Петър Константинов /„Синият аметист”/, Стефан Дичев /„Пътят към София”/, Антон Дончев /„Време разделно”/.

Автентичното, документално-художествено начало впечатлява с прецизността и педантичността на позоваванията и цитиранията във военно-исторически, демографски, топонимичен, стратегически план, художествени сегменти, инплантирани в архитектониката на творбата.

Сюжетът се разгръща в региона на Еленския предбалкан /Златарица, Елена, Миндя, Росно, Горско ново село, Беброво/ и областта Тузлука към Омуртаг, където се развиват бойните действия през Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, описана с всички детайли на събитийната хронология, пречупена и през призмата на личните, семейно-битови, фамилиарно-интимните, мъжко-женски взаимоотношения.

Особен документален привкус на повествованието внушава присъствието на някои исторически личности.

Сред тях са генерал-лейтенант Ф. Ф. Радецки, ръководителят на Шипченската епопея, и командирите на кавалерийски полкове полковник А. А. Пушкин и полковник А. М. Лермонтов - синове на класическите руски писатели.

При всички положения този сладкодумен наратив и динамичен, остро-сюжетен и фабулно-интригуващ слог води до логически реминисценции с такива високи образци на националната ни литература като „Чичовци” от Иван Вазов, „Българи от старо време” от Любен Каравелов, „Нещастна фамилия” от Васил Друмев.

Екзотичната, пъстра и богата галерия от специфични, типизирани и индивидуализирани персонажи, художествени образи /войната, страхът, любовта, родолюбието, природата, вечността, смъртта/, придава на текста колоритност, естествен натурализъм и фриволна атрактивност на нестандартните и учудващи с естетическите си решения художествено-белетристични ходове и решения на казусите в народностно-фолклорно стилизирания сказ на артистично-атрактивното, впечатляващо със смелостта на инвенциите си повествование.

Този процес на необичайното, синкретично смесване на битово-етнографското, натурално-първичното с извисеното, елитарно-вдъхновеното, патриотично-родолюбиво начало, води до много интересни и необичайни в същността и природата си художествено-естетически резултати.

Синусоидно-неправолинейното развитие на човешките съдби в хронологията на събитийния поток е продиктуван от сложността на историческото и астрономическо /по часовник/ време, с всички техни превратности и проблематични ситуации.

Множеството притчи, сентенции, квинтесенции и мъдрости с практически послания и внушения играят амбивалентна роля в структурата на романа.

В контекста те са своеобразна поанта на белетристичните фрагменти и епизоди, но притежават и специфичните кодове в системата на конфиденциалната знаковост на текста, със силата на необходимата сугестивна сила на възпитателните, патриотично-дидактични послания, на които авторът така много държи.

Необикновените обрати на съдбата в линеарната хронология на сюжетно-фабулната, интригуваща събитийност, като самоубийството на Ибрям Чакъра; насилването на Диляна от разюздания и недисциплиниран в пиянското си поведение капитан д-р Егоров; драматичната раздяла на Дамян Попчето с Райна и съдбовната му обреченост с Диляна. Всички тези фабулно-сюжетни авантюри придават още по-голяма мобилност и динамика на художествените персонажи.

Сантиментално-мелодраматичните компоненти в романа на Иван Енчев най-неочаквано консолидират монументалния, базисен наратив и спомагат за „сладката четивност” и атрактивност на фолклорно-етнографския, стилизиран сказ в корпуса на цялостния поток на епическото повествуване.

Например „тънките намеци” на женската лукавост и тайните хитрини на бабата на Райна, за сватосването на внучката й с Дамян - такава „веща” и добронамерена емпатия, ритуалното самоубийство на Чакъра - в името на честта, достойнството и почтеността и може би фамилиарно-патриархалното /мирно и солидарно съжителство/ начало в отношенията между етносите асоциира неизбежни реминисценции с крупния романов епос „Под игото” на Иван Вазов.

Моралът и достойнството на честното, мъжко поведение, са достатъчни за гаранция на истината от една само дадена дума, и това е алгоритъмът на мислене и поведение на всички персонажи в артистичното повествование, умело подсказано още в метафоричното заглавие на романа.

Със своите свежи художествени внушения и патриотични послания романът „Злато и чакъл” на Иван Енчев е един оригинален съвременен ракурс към темата за Руско-турската война, увенчала Освобождението на България от османско иго на 3 март 1878 година.