Емил Рупел

Глътчица вода от руски кладенец съм пил,
ял съм къшей хляб от руска матушка замесен.
Ако свия гръб и слезна в себе си унил -
ще ме пипне стремето на стара руска песен.

И Столетов ще удари пряко вълчи вой,
пряко голи чуки и пълчища от неволи.
Ще се моли силната ръка за мъжки бой,
мъжката десница за победа ще се моли.

Верешчагин ще рисува кръгове от сняг -
върховете с тъмен пламък ще горят чалмите си…
Аз изправям гръб и без да чакам знак,
в епицентъра на всички трусове връхлитам.

Оня кладенец оглежда днешната ми страст.
Майчините длани пак омесват хляб за мене.
И на стремето на нова руска песен аз
ще ветрея чистата си риза, непременно!