ЕЛЕНЪТ
Като се върна в родното село Добралък и погледна на изток, взорът ми е отправен все към далечния и примамлив хоризонт, на който се откроява връх „Свети Илия”.
По билото му минава стария римски друм, който се разклонява в две посоки.
Единият му път тръгва от „Свети Илия” към местността „Падините” и оттам към селата Косово и Хвойна. По него тук-там времето е пощадило „римският калдъръм”. Другият път продължава през Черни връх за манастира „Бяла черква”. Оттам продължава по билото на „Чернатица” за Беломорието.
Високият гористи връх е обрасъл с борови и букови гори, а на зелената му поляна от незнайно време е построен каменен параклис в чест на светеца.
Всяка година на 2 август - Илинден се е събирало цялото село, за да почете празника. Литийното шествие начело с дядо ми поп Христо, с иконата на Свети Илия, с клепало и хоругви пристигало на параклиса.
Там ставал събор, с курбан, веселие и кръшни хора. Заколвал се овен под вековните буки на поляната, варял се в голям казан, освещавал се и се раздавал на хората за здраве.
На този празник добралъженци се молели за здраве и берекет. Свети Илия да пази тях, стоката и посевите им от гръмотевици и градушки, а при суша се обслужвал молебен за дъжд.
Мястото за построяването на параклиса не е случайно. Местните хора добре знаят , че щом се появи мъглица на върха и на „Гражденицките камъни” под него, очаквай скоро продължителни валежи.
Легендата говори, че на този ден, преди много години, излизал Елен на поляната на „Свети Илия”. Чували се стъпки върху сухите клони и след малко от храстите изкачал Еленът - великолепен, със сив цвят на косъма и изящна походка.
Поспирал се и извивал гордо глава на всички посоки. С красиви отскоци, залепил рогата си на гърба, той приближавал - неуязвим и достолепен сякаш цялата Родопа планина е негова.
Щом излезел на поляната, огромните му разклонени рога и очите му отразявали сутрешните слънчеви лъчи. Хората го очаквали със замрели сърца.
Необезпокояван от тях, лягал на сянка под буките и спокойно си преживял.
Изчаквали го да си отдъхне, след което го заколвали за курбан на Свети Илия. Наоколо замирисвало на дим и топла кръв, като че ли се извършва жертвоприношение на езически бог.
Една година Еленът закъснял. Хората не почакали да си почине и побързали да го заколят. От тогава Еленът не се появил повече на върха.
Отново е Илинден. Мало и голямо се е събрало на връх „Свети Илия”. На поляната дими голям черен казан с врящ овчи курбан. След общата трапеза, засвирват гайдите.
Хорото се вие и дипли на три ката. Под краката на играчите поляната се огъва и тръпне. Въздухът трепери от думкането на тъпана и свирнята на гайдите. Екне върха от баир на баир, чак до селото и носи ехото на веселбата.
Привечер е вече. Над планината припада мрак и в здрачината се губят далечните била и върхове. Добралъженци яхнали мулетата с покрити с шарени халища самари, се връщат от събора.
Спускат се по каменливите и тесни пътеки към селото и от всякъде се носят песни и радостни възгласи. Издигат се над боровете и букаците, сливат се със звъна на чановете и огласят бърчина след бърчина.
Божието благоволение и Свети Илия сякаш окрилят хората и ги карат да се чувстват като братя и сестри.
