Ламар

Аз минах тая есен покрай Драва:
върбите са оголени, но същи,
белеят само много нови къщи,
огреяли човешката прослава!
Тогава бяха пламнали върбите
от трясъка на две могъщи сили,
с оръдия борбата извисили,
да минат в настъпление водите.
О, тия, що погинаха в двубоя,
те спят по затревените могили
и кръстовете вече са изгнили!
Приижда Драва и променя строя
по бреговете си необозрими,

но си припомня българското име!