ПИСМО
Разправяха ми вчера нашенци,
че щели да те съдят пак.
Признавам, много се изплаших,
та не попитах где и как.
Дали ще идеш пак в затвора?
Пиши ми, мой любими Спас.
Не искам да разпитвам хората,
по цели нощи да не спя.
От съмнало преда и чакам
да дойдеш да ме навестиш.
Щом вратнята навън изтрака,
аз все си мисля, че си ти.
Със майка ми току се караме;
не щат да се сродяват с теб.
Размирник те нарича стария,
тъкми на друг да ме даде.
Бил имал с декари ливади!
(Разгален чорбаджийски син!)
Но мен ми стига твойта младост.
Отрязах твърдо: ти ще си.
И досега се боря храбро.
Но обади ми още днес,
да дойда ли веднага в фабриката,
или да чакам есенес.
Ако не са разбрали нашенци,
ако са сбъркали за друг,
с червен колан ще се препаша,
ей тъй, на старите напук.
——————————
в. „Час”, г. 3, бр. 2, 19.09.1936 г.
