Иван Енчев

СНЕЖНА ЗАРАН

Бяла нежност цяла нощ валяла. -
С було снежно заранта изгряла.
Гълъби край сребърни дървета
щъкат и танцуват пируети.
Вятър-шегобиец припка. Ето -
закачливо щипва ми нослето!
Хубост да не гледаш, грехота е! -
Господ знае как душа се мае.

Но си спомням римските повели:
най са черни дяволите бели!
С камък бял ще те удари някой -
все едно подлец или приятел.
Честен да не бъдеш, грехота е -
Господ знае как душа се мае!
Слънцето е гълъбица бяла,
тук с писмо от щъркел долетяла!

ЗИМОВИЩЕ

По пътечката смълчана
сън ли е, или пък нега
нашата закачка лека,
че притихнахме и двама?
Небосвода син къде го? -
Само пух и перушина
вихрят се навред от него!
Черен гарван на комина
чисти сажди от камина.
С топка снежна, с бучка лед
улучи го за късмет!

Хайде, тичай! Настигни ме!
Наречи ме с детско име! -
Само пряспа ще ни спре
в туй море до колене!

ЛЕДУНКИ

Под стряхата белееха ледунки,
подострени
подобно зъбите на страшен звяр.
Ръмжеше вятър в празните гнезда -
далеч отвял
смеха на лястовици-сладкодумки.
Сред кратък полет падаха врабчета -
крилата болка шареше снега
с последните им топли капки кръв.
В очите им замръзнали прочетох
без песни и криле
какво ще е за нас светът…

Посред злините на пейзажа днешен
не знам защо
и аз се чувствам грешник.