ЗИМА
ЗИМА
Бели истини зимата помни.
Сняг пречиства душите ни пак.
И снежинките бягат сезонно.
След дъжда всички чакаме сняг…
Сняг засипва душите ни черни…
Побелява от сняг песента.
На шейните и вятъра верни
тичат зимите. И красота
ляга в преспите - песен. И носи
и надежда, копнеж с радостта,
че след нея ще ни докосне
слънчев лъч, топъл стих - пролетта…
Тази зима до болка отнесе
като вирус невидим смъртта.
Ала в припева тъжен на песен
ще се върне ли с вярата тя?
Ще остави ли знак песента ни.
И ще бъде ли искрена пак,
щом следа от любов ще остане
с тоя чакан през зимата сняг!
БЕЗСМЪРТИЕ
Само Къкринското ханче
всъщност знае
кой кого е заловил
и кой кого предал е…
Левски е начало.
Не е краят.
За предателите
времето
е спряло…
ДО СЛЕДВАЩАТА ПРОЛЕТ
Дъщеря ми лети
пак към своя мечта…
Тя е временно Лас Вегас
поне тази сутрин.
Всеки в свойте мечти
търси сам любовта.
Аз оставам да чакам
при своя компютър.
Утре ще прочета
стих от тая любов,
в стих дори пролетта
на екрана ще мине.
Всеки за обичта
е заклет и готов
и така е от много години…
И така ден след ден
в надпревара с мечти
се търкаля край нас
колелото безкрайно.
Дъщеря ми е с мен
и когато лети
и отнася със себе си
бащина тайна…
Дъщеря ми лети.
Пролетта е мечта
и за всеки,
за всеки нов полет.
В съкровени мечти
е очакване тя
в календара
до нашата следваща пролет…
КОНЦЕСИЯ
На концесия оставиха
земята…
На концесия отдадоха
водата…
На концесия е всъщност днес
страната…
На концесия изглежда е
Съдбата.
Със Съдбата да живеем справедливо,
без каквато и да е алтернатива…
И във време, пожелано да е Наше
сред измамници, крадци и богаташи,
сред необразовани лаици,
обявили се сами за политици…
На концесия е
вярата ни в Бога.
Даже да повярвам в тях не мога
като влязат в църква атеисти
бедни - вчера,
днес - капиталисти!
И в милиони левови банкноти
на концесия им дадоха
Живота…
…На браздата с Белчо и Сивушка
от концесия друг пълни алчна гушка…
Боне се прекръстил и заплакал
и захвърлил жалостив черджето…
Селянин от Банкя той дочакал,
да го снимат нощем с чекмеджето…
За концесия
Надежда не остана
в тая дълга в Прехода промяна…
ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО
До девето коляно - все начело монарси.
И държавите греят ту в подем, ту в разцвет…
Е, не всички живеят в монархия царски!
Но едно е по-важно, че имат респект…
А у нас до девето коляно -
ненаяли се, гладни и жадни…
Кой от кой е по-нагъл, нахален и див!
До девето коляно, дори някой да падне,
остава на крак, ненаказан и жив.
До девето коляно - републиканци,
но царе в политиката, кой от кой е по цар!
До девето коляно - от полето балканци…
И ги плаши от огъня пожарникар!?
До девето коляно - рояк ренегати…
На рояци - рода, шурей, сват, баджанак…
До девето коляно са все демократи.
До девето коляно - простак след простак…
1 ФЕВРУАРИ - ДЕН ЗА ПОЧИТ…
Убиец на деца - на паметната плоча…
И слагаме цветя на датата нарочна
за помен и поклон пред жертвата голяма…
Какъв оксиморон!?
Каква житейска драма!
Убиецът мълчи.
Векът обаче помни.
И как, с какви очи да му устройваш помен!?
Зъл февруарски ден.
Зла орис и прокоба…
И ден определен
за помена надгробен…
Убиец на дете не може да е жертва.
Но кой ще прочете в архивите оферта
за помен и поклон и за ненужна памет.
Какъв оксиморон за българската драма!
Зъл февруарски ден… И ден за псевдопочит.
Обществен феномен и нов посмъртен прочит!…
ПОСЛЕДЕН РЪКОПИС
Тази сутрин в кухнята остана листа
бял…
До него химикалката на масата
мълчи.
Лаптопът свети,
а часовникът дали е спрял!?…
Кафето е изстинало
и вече не горчи…
Не е изпита чашата
и даже рими няма…
В кухнята на масата е споменът
за вчера…
Последен ръкопис ли е
една житейска драма
пред първа панихида
вместо книжна премиера!?
НАЗДРАВИЦА ЗА ТРИФОН ЗАРЕЗАН
„А иначе, зачем на земле этой грешной живу?
Булат Окуджава
Младо вино, а вече и май отлежало,
в чаша стъклена още шуми и искри…
И отпиваме глътка червено
за минало бяло,
щом в очите приятелство още гори.
Пак подрязват лозята за новото вино.
И в сълзите лозата на двора тече, пак тече…
И така бе през всичките наши години.
Под лозата съм пак онова непокорно момче.
Под лозата на двора кокичета бели и ранни
между камъни плискат любов от сърце.
Колко спомени пазят в снега! Колко странни
са техните бели, зелени и снежни ръце!
Ех, приятели, вдигам наздравица нова
за поредния празник чрез вас изживян.
И в пандемия жив, оцелял и след Ковид,
ни прегръща пак Трифон, а с него и Зарезан…
14 -15 февруари 2021 г.
