ТЕАТЪР
ТЕАТЪР
Ще се срине последната муза. Тогава какво?
Да откъсна от сладкия плод, забранен за безпътните?
Всяка среща обърквам с голямата, вечна любов.
Уж в ръцете ми спи, а след миг се облича и тръгва.
Няма среща, която след ден да не ми дотежи.
Няма допир, след който да бъда наистина жива.
Всяка истина всъщност се ражда да ражда лъжи.
И съм всичко във всяка любов, ала не и щастлива.
И до дъно да пия, не спирам да виждам греха.
И до дъно усещам тъгата, докрай ме побърква.
И се сливам със нищото, както се слива река
във случайно море, подкопало последната църква.
Ето, сринах последната муза. А утре какво?
Нова среща и нова любов, а после познати?
Даже всичко да имам сега, ако нямам любов,
то актриса съм аз не в живот, а във евтин театър…
102 МИНУТИ
Свърши любовта във три без десет,
в три и двайсет беше зад вратата.
Юли се превърна в късна есен,
август доразбиваше сърцата.
Всичко е било една илюзия,
само в моя ум - любов голяма.
Днес дори не знам в кого съм влюбена
и защо в дома му ще остана.
Всяка обич има своя истина.
Моята е сто и две минути.
Сметката накрая е убийствена,
все едно за колко ме е купил.
После да осъмна е мъчение,
сякаш луди викат в тишината.
Свърши любовта във три без десет,
в три и двайсет беше зад вратата.
НА РЪБА
Построихме си къща на ръба на морето,
обзаведохме всичко в барок.
Аз ударих в душата, ти удари в сърцето
и домът ни се срина жестоко.
Аз ти казах „Прости ми”, ти каза „Прости”,
но простихме си само на думи.
Разделиха телата безмълвни стени,
самотата във мрака се влюби.
Днес на масата липсват онези цветя,
със които безсрамно ме галеше.
И дори да си сам на ръба на света,
ще откажеш за мен да се хванеш.
Днес не вярвам на думи и не вярвам в лъжи…
Всъщност как любовта се прощава?
На ръба на света любовта се държи,
а боли и умира от ляво.
РЕВИЗИЯ
Не мина даже месец, а броиш
кога, къде и колко си ми дал.
Ревизия на чувства и на мисли.
Безсилие, шамари и скандал.
Какво ли всъщност имам да ти връщам?
Бутилка старо вино, шоколад
и клетвите в студената ти къща,
които се оказаха лъжа.
А в нощите при другата как дишаш?
Червилото по ризата брои ли се?
И тоя грях на мене ще го пишем,
да го платя със лихвите, разбира се.
Пиши ми го във сметката, ще плащам.
Не ме е жал за някакви пари.
Купува ли се щастие обаче
и обич, ако спреш да си любим?
КАТО НИКОГА
Със теб се научих да бъда безкрайно сама.
Дори се научих със нож да живея в гърдите.
Добре, че ми сипа, че вече едва се държа…
Заспивам до тебе, а после събуждам се с никой.
Научих се после да чакам добрите неща
и тези неща да не идват в живота ми свикнах.
Ще спра да обичам, когато сама го реша.
Гори ми се днес, затова ще горя като никога.
А ти, ако искаш крещи, ако искаш мрази ме.
И други в дома си води, ще преглътна и тях.
Не искай обаче от мен да забравя за името,
което довчера било ми е целия свят.
Със теб се научих на всичко, на болки, на ревност.
За тебе написах най-тъжната песен и книга.
Не тръгвай, защото обличаш небето във черно,
а после угасвам и страдам за теб като никога.
