Иван Д. Христов

Името на Мартен Калеев - писател, поет, художник, журналист и главен редактор на Алманах „Огоста”, е добре познато.

Неговото активно присъствие в съвременния литературен живот потвърждава и новият му обемен - 240 страници сборник с разкази „Всичко и нищо”, излязъл в престижното издателство „Захари Стоянов” през 2020 година.

Книгата има антологичен характер и съдържа 26 разказа, някои от които са публикувани в предишните му книги.

Тя разкрива по-пълно даровития разказвач и умението му да твори завладяваща и вълнуваща проза, криеща в себе си философски послания, тънък психологически рисунък и под текстов размисъл.

Един художествен свят, в който се вплитат реалния живот, видения и фантазии в едно и усещането, че навлизаш в магическия свят на Българския Северозапад.

Авторът търси в обикновените житейски случки необикновени събития. Някои конкретни случки и измислени истории, звучат като притчи / „Онова нещо”, „Всичко и нищо” /. В разказа „Онова нещо” - всичко е забулено в мистичност и загадъчност.

Срещаме се със съвременен Сезиф - Лудият Дрипльо, който бута нагоре към билото воденичния камък. „Онова нещо”, което разяжда от любопитство душите на селяните, събира покрай себе си цялото село. Накрая хората разбират, че то не е нищо друго освен „закъснялата съвест, присъдата, и наказанието, опрощението, и надеждата”.

Мартен Калеев споделя, че „всеки текст е едно прераждане, сливане с необятното, разума и чувствата, отрицание и осмисляне на нищожността като алтернатива”.

С будните си сетива и дарба писателят осмисля по свой терк и преоткрива северозападните си земляци, макар че преди него големият Радичков изведе народопсихологията на северняка до общочовешки понятия.

Разкази като „Нещата, които не мога да обясня”, „Гранично състояние”, „Грехът на праведника” и други са насочени към дълбините на битието, към цялата екзистенциална сложност на живота.

Във финала на разказа „гранично състояние” главният герой стига до извода, че „прекалено нормалните хора са опасни” и „ако убиете фантазията ми, едва ли ще стана по-нормален, но със сигурност ще стана по-малко жив”.

Писателят разкрива прозренията си за човека, за неговите добри и лоши страни на характера му, за омерзението, равнодушието и всеотдайността, за достойнството и безчестието.

Мъдрите думи на дядо Прокоп от разказа „Всичко и нищо” дал заглавието на книгата, разкриват цяла една житейска философия и преоткриват вечните истини за човешките взаимоотношения:

„Хората ли? Какво мислиш за хората? И лошото, и доброто те си го подават. Като залъка. Някой ще те нахрани, друг може да те отрови, трети само ще те задави…”

Те ни карат да си зададем въпроса „след като всеки от нас е готов да се закълне, че е добър, откъде се взема лошото?”

На тези и на още много екзистенциални въпроси писателят ни отговаря в разказите си, като оставя и читателите да намерят своя отговор.

Светът на героите на Калеев понякога е самотен и тъжен, понякога крехък и раним, с болезнена чувствителност и жажда за обич и споделено бъдеще. Той подтиква към размисъл за смисъла на живота.

Осъзнатият с чувство на хумор абсурд помага по-лесно да понесем ужаса на собственото си съществуване, за да продължим да живеем в непосилната тежест на битието.

Почти във всяка описана случка преминава и тънка иронична нишка, която подчертава парадоксалното в живота ни - моралната и нравствена деградация на днешното време /”Лудница 5″, „Оттатък завоя”, „Кръв от невестулка”, „Ухание на облаци” /.

Авторовото повествование е наситено със сблъсъци, невероятни неща и ни сродява с магическото и мистичното. Поднася ни дилеми свързани с оцеляването на човека като нравственост.

Тънкият хумор, иронията и гротеската са основен литературен похват на автора в разказите „Жената, която събираше ябълки”, „”Пътят на коприната”, „Един автобус, зъб и още нещо”, „Заяко”.

Съгласяваме се с разсъжденията за народопсихологията на българина в разказа „Торнадо преди изгрев”: „Българинът не може да бъде обясняван от някакви си европейски хейтъри. Българинът трябва първо да го видиш, след това да почувстваш, а пък после, ако ти стиска, можеш и да опиташ и да го разбереш”.

Във „Всичко и нищо” проличава повествователното умение на писателя. Неговият стремеж към обхващане на живота в неговата многоликост. Един художествен свят, който чрез думите провокира, без да натрапва морални клишета.

Диалогът е жив, естествен и интригуващ, а литературните детайли ни изненадват с находките си. Финалът на разказите е мотивиран, но и неочакван.

Авторът успешно се превъплъщава в отделните персонажи, прониква в психическото им състояние, навлиза в неразгаданите тайни на духа. Надмогва актуалното, конкретното и поставя важни социални, нравствени и морални проблеми.

Добре познава същността на днешното ни битие и разчита тревожната му характеристика.

Писателят Мартен Калеев в новата си книга с разкази успешно е обединил величието на всичко и нищо чрез смисъла и посланията на думите.