Петър Хаджинаков

Романът „Лунният мост” на Иван Енчев /Изд. „Българска книжница”, С., 2020/ е плод на няколкогодишните усилия на писателя в интерпретиране и дешифриране на актуалните проблеми и въпроси на нашето съвремие.

Водещата линия в повествованието отразява времето на прехода с продължаващата му агония и противоречивост и с несвършващия процес на все по-нови и абсурдни, граничещи с нонсенса предизвикателства.

Те раждат новите герои и негативни персонажи, носители на циничен, брутален и нихилистичен /антипатриотичен/ морал.

Новобогаташите от съвременното поколение са личности от генерацията на постмодерното общество у нас. То е асиметрично, хиперконформистко, брутално, безкомпромисно и всеобхватно като алчност /първични, животински инстинкти и нагони/, предизвикващо и налагащо антиморала, апокалиптичността и катастрофичността в обществените порядки, норми, канони, правила, релации.

Фаворизира се материалният стандарт за сметка на духовността, като основната изходна императивна максима е, че „мизерията на стандарта ражда и мизерия на духа”…

По модела на художественото реализиране „Лунният мост” е един роман от жанра и традицията на нашумялото литературно течение през 70-те години на ХХ век в търсенето и постиженията на автори като Васил Попов, Кольо Николов, Кольо Георгиев, Станислав Стратиев и др.

Този „български модел” е изключително силно повлиян от стила на писатели като Джеръм Селинджър /„Спасителят в ръжта”/, Василий Шукшин /„Калина алена”/, Василий Аксьонов /„Колеги”/ и др.

Съвременното мислене и поведение в новите модерни времена са основните, контрапунктни моменти в генезиса и еволюцията на романа „Лунният мост”.

Галерията от строго индивидуализираните и диференцирани персонажи в сюжета преоткриват личностните си специфики и характеристики в миналото „несвършено време”.

Сред тях са дългогодишният емигрант от Австралия Станчо Станков - Щуреца, учителката Катя Калинова, счетоводителят Георги Йотов, разказвачът Благой Велинов - журналист и писател, работещата в чужбина Валя, бизнесменът Васил Калайджиев - Дебелия, известният архитект Драганов и др.

Повечето герои са някогашни съученици - все хора „на попрището жизнено в средата” и /както казва Катя Калинова/ „от двете неразделими страни на България: Родината и чужбината.”

Техните преживявания представят една своеобразна носталгия по чистотата на мечтанията и любовта като катарзис, извисяване и „опит за летене” - най-осмислената житейска философия на традиционното мислене.

С романтична атмосфера, приятно, лежерно настроение, забавен темпоритъм и без драматизиране на резките обрати в стила на мислене и поведение на персонажите еволюира процесът на контрастни и релативно-бинарни взаимоотношения на героите.

Често пъти това става с взаимоизключващи се морално-етични и житейско-философски принципни и/или безпринципни позиции. Такива са някои епизоди с участието на Георги Йотов и Васил Калайджиев; Валя и нейните вече задомени син и дъщеря; младия Станчо и неговия деспотичен баща…
Лунният мост на река Брезица е метафора на чистата и безкористна, алтруистична любов към детството, мечтите, Родината, към всичко свято според традиционния народен и християнски морал.

Уви! Днешният свят гъмжи от неистови страсти, мечтания, възходи и падения, победи и поражения, крах и възторг по илюзиите и мечтанията, дори когато са абстрактни и романтично-извисени.

Остро драматични са взаимоотношенията между родолюбеца Станчо /вуйчото от Австралия/ и неговия комерсиализиран племенник Станимир - новозабогатял зърнопроизводител.

Той пък като маниер на мислене и поведение прилича на Дебелия - безпардонния собственик на заграбени имоти и подозрителен туристически комплекс „Балкански рай”.

Тяхното поведение е емблема на безпринципно и нихилистично-циничния алгоритъм на индивиди от най-новото съвременно и модерно поколение в българската обществено-политическа и социално-икономическа система.

В чисто алегорично-символен план е внушена бинарната опозиция между поколенията на аналоговите и дигиталните технологии в съвременната мегасензитивна среда, която е изградена от фалшиви новини, паралелни светове, успоредни на установения обикновен свят.

Тази така различна съвременност е антипод като версия на ретроспомените на вече зрялото възрастно поколение на романтичните родолюбци и патриоти.

Към него принадлежи и самият автор, присъстващ дискретно и ненатрапчиво във визията на свидетеля-персонаж като журналист и писател.

Героите в повествованието са представени с техните романтични увлечения и любови, изгарящи страсти и опростени/усложнени мъжо-женски, противоречиви сластни и платонически взаимоотношения.

Много са тематичните препратки в този роман, но в цялото повествование под сянката на разрухата, отчуждението и отчаянието на хората на зряла възраст като лайтмотив звучи темата за имиграцията в битието на съвременното българско общество.

Това се внушава особено умело с епизодите, в които се пеят песните „Еничари ходят, мамо”, „Поручик Голицин”, „Моя страна България”.

Впечатляващо е художественото майсторство на писателя. Езикът на изложението е свеж, изказът - ясен, внушенията - умело обосновани според емоциите на героите.

На най-логични места в конструкцията на повествованието са обособени лирически отстъпления с впечатляваща психологическа наситеност /„Живата къща”, „Грехът на отец Калин”, „Елегия за Лунния мост”, „Най-зловещият кошмар”/.

Сюжетните събития се представят в естествена раздвиженост във времето и пространството.

Описанията на природната обстановка, където се развиват сюжетните епизоди, не са самоцелни. Те са пряко свързани с психологическата натовареност на ситуацията в преживяванията на героите.

Примерите са много. Дъждовната есенна утрин при раздялата на Станчо и Елена на летището преди неговото заминаване за Австралия е тягостна.

Като неин стилистично-психологически антипод е слънчевата романтична природна картина при разходката на Станчо и Катя край Троянския манастир.

Зеленчуковият павилион на алчния бизнесмен Дебелия гъмжи от досадни оси.

Потресаващи са пейзажите на повсеместната разруха в планинските селища. И не само там.

„Лунният мост” е един роман-метафора за своеобразния „тих бунт” на възрастните хора срещу новоналаганите „ценности”, антиправила, порядки, норми и нравствено-етични закони, продиктувани от съвременната действителност.

Стилът на талантливо изграденото повествование се родее с редица търсения и постижения на мнозина успешни български автори, чиито персонажи са „сърдити млади хора”, като при Енчев, семантиката е с обратен знак.

Определено сполучлив и ефектен в същността си, като умело конструиране и повествователна техника, „Лунният мост” от Иван Енчев е модерен роман, носещ в идейно-тематичен план повика за запазване и съхранение на традиционните български етични ценности.

В контекста на съвременните нрави и характери той е „вик за помощ” от страна на хората на зряла възраст в модуса на обществено-икономическия и политически алгоритъм на живота ни днес, сега и тук.