МАЕСТРОТО
МАЕСТРОТО
Два метра под главната улица
той пръска светулки от лунни потоци -
маестрото, някога Първа цигулка,
днес свири във подлеза Моцарт.
Край него минава отприщен светът,
отеква със хиляди стъпки,
забързан, зареян в миражи отвъд,
за зрачното сляп и в зрака безпътен.
И само пройдоха там някакъв спря,
единствен той имаше време
да види луната, която изгря
от светлите трели в тунела.
Два метра под сцената
(на нея гротеска играе денят),
възкръсва във звуците геният,
а горе беззвучен умира светът.
ХЕМИНГУЕЙ И МОРЕТО
Не вярвам изстрелът,
със който ти отплава
към рибните пасажи,
че бе случаен спусък.
В онази нощ си хванал
най-плъзгавата риба,
спотайвала се дълго
във подмолите на страха,
преди да кажеш „Сбогом!”
на всичките оръжия.
След време, може би,
морето ще изхвърли
запушена бутилка
със втора част на „Старецът…”
или един-единствен лист
с рецепта за дайкири.
