Цоньо Калчев

ДЯДО И ВНУЧЕ

Я, кажи ми, мили дядо,
ти си вече стар човек:
що лице не ти е бледо
и защо си толкоз як?

Като други старци в село,
ти си също белобрад,
но е ведро твойто чело
и си пъргав като млад.

очи ти не са запрели,
ясно виждаш отдалеч,
зъбите ти още цели, -
как е сладка твойта реч!

Как си леко ти подвижен,
винаги със весел нрав,
неядосан, неугрижен. -
Що си, дядо, толкоз здрав?

- Стар съм ази, мили сине,
но се виждам подмладен,
че не пущам да замине
тъй напразно нито ден.

Аз се трудя зиме, лете,
макар да съм стар човек.
И затуй съм, мило дете,
тъй подвижен, здрав и як.

Морен ли съм, аз почивам
и във всичко пазя ред,
не преяждам, не препивам
вечер, сутрин, на обед.

Тъй весело аз прекарах
до сълбоки старини
и достигнах, мили сине,
здраве, чест и добрини.

ЖАБА И ДЕЦА

Ква! Ква! Ква! Не ми се смейте,
малки, хубави дечица:
само вие ли ще пейте,
че и ази съм певица.

Цяло лято - ти кажи го -
из блатата аз бълникам;
цигу-мигу, цигу-мигу -
пея, свиря, тананикам.

Всяка топла вечер лятна
наште весели дружинки
свирят музика приятна,
дават славни вечеринки.

Ква! Ква! Ква! Не ми се смейте,
о, дечица ранобудни;
само вие ли ще пейте -
та и ний певци сме чудни.

СЕЛСКА РЕКА

Край селото,
през горица,
лей се бистра
там речица.

Цяло село
пои, драга,
в много нужди
ни помага.

По леда й
деца малки
правят зиме
там пързалки.

Вместо в бани
градски скъпи,
всеки лете
тук се къпи.

Моми идат
от махлата
с бели менци
на реката.

Вода бистра
да налеят,
цветя красни
да полеят.

Тази мила
нам рекичка
върти селска
воденичка:

за краваи
топли, бели,
тя ни чисто
брашно мели.

По нейните
води сладки
плават сума
бели патки.

Тука лете
с мрежи, саци
ловим прясна
риба, раци.

Овчарчето
бедно, младо
тук пладнува
свойто стадо.

И подпряно
на кривака
пее, свири
под върбака.

ВРЪЩАНЕ ОТ ЧУЖБИНА

Тичай, конче вихрогонче,
през гори, поля,
заминувай хора пеши,
каруци, коля.

Тичай, конче вихрогонче,
бързай, не се май,
ей селото наближихме, -
моя бащин край.

Ето къщите се виждат,
гледай онзи дим:
там е нашта къща мила,
тамо ний седим.

Тичай, конче вихрогонче,
бързай, бързай ти,
мойта майка ще ни срещне,
ще ни нагости…

ОТВЕЯНИ ЗРЪНЦА

(Пословици)

Ставай рано - у зори,
дор е слънце зад гори.

Труд, наука ти люби,
златно време не губи.

Тъй не ще усетиш глад -
ще си весел и богат.

Мий, чисти се всек иден,
беж от въздух развален:

кой е счесан и умит,
той е пъргав, здрав и сит.

Право казвай, не лъжи
и на други не дължи.

Мирно в пътя си върви,
зло на други не прави.

Тъй ще имаш в старини
здраве, чест и добрини…

——————————

На ранина. Антология за деца. 1911 г.