ДНЕС
На поета Тeнко Тенев
Твоята Тунджа и моята Марица
плачат за Индже и Петко войвода.
Родината, като уплашена птица
бърка посоката към небосвода.
Към Светлината, в стъкла все се блъска
и няма изход в туй смутно време -
радост посърна и младост дръзка
от празни надежди за мъдро племе,
за горди потомци на генерали,
свели английските флагове бойни;
уж сме юнаци, а не маргинали,
а си оставаме кухненски воини.
Знам, ще кажат: - Времената са други.
Пишурки разни от интернета
жадни за слава, болни влечуги,
сеят раздори, страх и несрета.
А ние, братко, теглим хомота -
в памет на мъртвите бием камбани,
да не забравим солта на живота,
дето люти в народните рани!
