НА РОДИНАТА
Тук, где легендата за твоя дял не мре,
не губят се и светлите миражи;
всред бесните вълни на кърваво море
ний бдим, Родино - твои верни стражи.
Със взор към теб, с твойто име на уста,
умираме едва току родени, -
тъй нявга в Рим, със вярата в Христа,
умираха борците примирени.
Ти стопляше със благия и роден лъх
хайдутите прокудени в Балкана;
а днес от всяка урва и планински връх
ний търсим лек за твойта кръстна рана.
Как дълго чакаме ний оня слънчев ден,
далеч от роден кът и родна стреха,
кога, възкресли твоя хубав блян,
се върнеме, донесли теб утеха.
И в празненството, след отминалата бран,
ще звъннат катедралните камбани:
тогази, всеки, след победний ураган,
ще дири лек и заради твойте рани.
Тогава ти ликувай, скъпа Родна реч!
Ликувай заедо със нас и ти, Родино:
че в мълниите на победоносний меч
посрещна ти и третата година…
А тук легендата за твоя дял не мре
в сърцата на безмълвните ти стражи,
и никога всред бурното море
не ще загубим светлите миражи…
Фронта, 1918 г.
————————-
Възпоменателен сборник - Епопея на българския воин, т. 2, 1929 г.
