РЕКИТЕ ВИКАТ
РЕКИТЕ ВИКАТ
На Иван Мирчев
На дъжд е. Я, вижте колко
мравки на прага са сбрани.
Денят подгъва с болка
ревматично коляно.
На дъжд е. Зелено богатство
в душите ни корен вплита.
Топи се едно богатство
под слънцето дъждовито.
А в клоните на върбите
отново засвирва смокът
и птиците не политат
от гнездата си по-високо.
Ослепително свети небето
на житейската драма.
Я, колко много дървета,
а гората я няма.
ХЛЯБЪТ НА ДНИТЕ
На Александър Муратов
В сезона на хляба душата ми свети -
забравен до чашата с виното нож.
На житно поле дъхтят стиховете,
над съня ми ляга светулкова нощ.
В сезона на хляба цялото село
се събира в една капчица пот.
И зърното, след моите стъпки поело,
отново тръгва към пръстта за живот.
В сезона на хляба узряло, полето
се изправя пред житния клас…
Светулки - очите на мъртвите светят-
думи за посев и спомен във нас.
ТРЕВОЖНА ПЛАНЕТА
На Младен Исаев
Кратки като ненадейни изстрели
и внезапни като урагани,
новините идват от транзистори,
от телетайпи, от екрани.
Новини от двете полушария
за света отдавна разтревожен…
И една-едничка от България:
триста гайди се надсвирват в Рожен!